Българските производители на череши страдат от високи разходи, ниски изкупни цени и затруднена реализация

Кирил Димитров се занимава с отглеждане на череши от 60 години и притежава 10 хектара черешова градина край южния град Дъбница. Той очаква тази година реколтата да достигне около 100 тона, но ще прибере само 30 тона, а останалото ще остави на птиците. За пореден път той и други производители на череши се борят с високи разходи, ниски изкупни цени и трудни продажби.

Търговците, които изкупуват местни череши, все още не са отворили, а стопаните се оплакват, че няма къде да пласират черешите си. „Изкупните цени падат всяка година, а продажбите са затруднени. Трудно се намират и берачи на череши. Ситуацията изглежда безнадеждна“, каза Димитров пред БТА.

Той обясни, че търговците в региона са едни и същи от години и държат ниски цени, което според него е в основата на проблема. Нашите череши узряват по-късно от тези в Пловдивско и докато узреят складовете са пълни, цените ни са ниски”, каза Димитров.

Той каза, че помощта, която получава, едва покрива разходите за производство на висококачествени череши.

Машините за бране на череши стават все по-популярни сред фермерите, които изпитват недостиг на работна ръка, но не всеки може да си ги позволи. Освен това машинно набраните череши стават само за преработка“, каза Димитров.

Тазгодишната реколта се счита за „сравнително добра“. Обилните дъждове през май унищожиха някои от сортовете, но не всички.

„В момента не работят череши и това, което берем, е череши за 30 тона, ако ги продам за 1,20-1,50 лв., очакваме Следващия петък, когато „търговците отварят, но това може да се случи след десет дни и дотогава черешите ще са презрели и никой няма да ги иска.“

Той пламенно се застъпва за изграждането на държавно или общинско преработвателно съоръжение. Ако не го направят, овощните градини в Кюстендилско ще изчезнат, особено черешовите, каза той.

Той обвинява държавата, че е „напълно изоставила“ производителите на овощни градини.

„В Гърция и на други места са използвали финансиране от ЕС, за да отворят преработвателни предприятия. Ако всеки фермер стане акционер в такава компания, той ще има интерес да развива производство. Ако не, тук ще имаме пустиня след 20 години. “ – каза Димитров.