PRKernel

Доставчик на новини в реално време в България, който информира своите читатели за последните български новини, събития, информация, пътувания, България.

Българският Радев засилва тона си по отношение на политиката на ЕС в областта на климата – EURACTIV.com

В това, което изглеждаше като преглед на изявлението му на срещата на върха на ЕС, българският президент Румен Радев заяви пред репортери във Брюксел във вторник (25 май), че климатичната политика на ЕС е в съответствие с „рисковете“ за страни с ниски доходи като неговата.

В разговор с български журналисти, преди да се присъедини към дискусията на лидерите за климата, Радев каза, че ако няма други мерки, освен предвидените, богатите страни от ЕС ще станат по-богати, а бедните – само по-бедни.

България е представена на срещата на върха на 24-25 май от своя президент, тъй като страната се управлява от преходно правителство в очакване на предсрочни избори на 11 юли. Икономически България е най-бедният член на Европейския съюз.

Срещата на върха на ЕС не взе никакви нови решения относно изменението на климата, освен да призове Европейската комисия бързо да представи своя законодателен орган, заедно с задълбочено проучване на въздействията върху околната среда, икономиката и социалното развитие на национално ниво.

Радев каза, че България подкрепя политиката на ЕС в областта на климата, но добави, че тази политика струва извън възможностите на България.

Радев каза, че скоро България ще трябва да се откаже от производството на електроенергия от въглища, тъй като според политиката на ЕС разходите й ще станат твърде скъпи.

Това не е първият път, когато България иска помощ от ЕС за постепенно спиране на производството на въглища. Тонът на Радев обаче е по-строг от преди.

България иска помощ от ЕС за постепенно премахване на въглищата

Българският премиер Бойко Борисов поиска от председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен „план“ за подкрепа на поетапното премахване на въглищата в страната, като заяви, че собственият капацитет на България е недостатъчен, за да изпълни целите на блока за климата до 2030 г.

Радев каза, че ако ЕС наистина иска да постигне своите климатични цели, подкрепата на България трябва да бъде по-съществена от предвиденото в момента. Ако не, каза той, социалните разходи ще бъдат твърде стресиращи и ще се отвори тази пропаст в енергийния микс на страната, която би било невъзможно да се преодолее.

Освен това, намаляването на разликата ще означава, че България губи своята независимост в производството на електроенергия, каза Радев. Според него в момента 50% от енергията на България идва от въглища, тъй като България има пълна автономия по отношение на ресурси, технологии и работна ръка.

„Ако загубим това, ще загубим и автономия“, каза той.

Българският президент настоя, че планът за възстановяване на ЕС за България трябва да включва проекти за заместване на поетапното премахване на въглищата и осигуряване на независимостта на производството на електроенергия в страната.

На въпрос за българския план за възстановяване, представянето на който се забави след неубедителните общи избори на 4 април, които не доведоха до взимането на властта от правителството и предизвикаха преизбиране на 11 юли, Радев призова схемата да бъде пренаписана .

Радев каза, че съветът на Комисията е да поднови плана за възстановяване и че временният кабинет, въпреки липсата на пълни правомощия на редовното правителство, работи денонощно, за да предлага проекти в съответствие с изискванията и духа на зелената трансформация и модернизация на страната.

Той заяви, че се надява следващото правителство да вземе предложенията на временния кабинет.

„Ако не се случи – ще трябва да търсим други решения“, каза той.

Поляризацията и политическата безизходица в България много затрудняват появата на мнозинството след изборите.

Радев, върховен враг на бившия премиер Бойко Борисов, оплака решенията по климатичната политика, взети през декември, когато представляваше Борисов в България, и заяви, че може да се опита да минимизира щетите само чрез сътрудничество с Полша. , с други страни от Вишеградската четворка, с Румъния, с Италия „.

[Edited by Benjamin Fox]