Български пощальон, унизен от световния успех на филма

Българо-финландска филмова продукция, която разказва историята на едно село на българската граница с Турция – известно като „Голямата врата“ за мигранти и бежанци, които се отправят към Европа – беше избрана за откриване на Брюкселската програма за световния филм за правата на човека Един световен фестивал.

Шоуто ще се състои в Брюксел от 20 часа в Центъра за изящни изкуства „Бозар“.

Филмът, който съчетава документално и игрално кино, стана първата българска продукция, избрана за документалната програма на Сънданс през 2017 г. и дебютира на Международния фестивал за документално кино в Амстердам.

Базираният във Финландия режисьор Тонислав Христоф предизвика вълнение със своя проект, който изследва чувствата, предизвикани от бежанската криза сред обикновените хора по европейските граници в период на нарастващ национализъм и ксенофобия.

Разказва се за пощальон в Голям Дервент – бедно село с не повече от 50 жители, намиращо се на няколко километра от българо-турската граница.

Иван Франказов реши да се кандидатира за заместник-кмет през 2015 г. с идеята за презаселване на сирийски бежанци, за да възстанови живота в селото.

Но жителите на Голиам Дервент, които видяха вълни от бежанци да преминават през тяхното село в разгара на мигрантската криза през 2014 и 2015 г., остават разделени.

Някои се страхуват от бежанците, докато други казват, че сирийските семейства имат силата да спасят селото, чието население е намаляло от около 300 на около 50 души за десетилетие.

„Филмът е трагично, комично изображение на извънземен възглед за света и доброто на човека“, се казва в рецензията на филма на One World.

– каза директорът Кристоф български вестник Капитал Миналия февруари той беше вдъхновен от образа на тригодишното сирийско момче Айлан Кюрди, което шокира света с гледката на трупа му, изхвърлен на брега в Турция.

При проучване на ситуацията в България той открива, че хора от Голям Дервент са помагали с храна и вода на бежанци, минаващи през тяхното село, което е служело като врата към Европа.

Ето как Иван Франказов, който в крайна сметка беше назначен за кметски наместник на селото, след като основната партия в България, дясноцентристката ГЕРБ, спечели общинските избори през 2015 г., няколко месеца след заснемането „добър пощальон„приключи.

Въпреки че премиерата на филма се състоя в края на 2016 г., Франказов все още не го е гледал.

Тих и скромен мъж каза пред BIRN, че през 2014 г. е бил изненадан, когато е бил помолен да участва във филм за себе си.

Три години по-късно идеята му да доведе сирийски бежанци в селото избледня. От една страна, той не получи подкрепа от своите съселяни, а от друга страна, изграждането на стена по българската граница с Турция на практика спря потока.

„Нещата се промениха. Вълната свърши. Дори и да има бежанци, ние вече не ги виждаме.“

Той обясни, че макар да не се страхува от бежанци, от „хора, бягащи от войни и преследване“, в крайна сметка мнозинството от селяните имат правото да решават бъдещето на общността.

„Усещам ги [the refugees]. Те търсят спасение.

Днес, като заместник-кмет, неговата мечта е неговото село да се развива и да създава възможности за работа на млади хора, които не са заминали да търсят по-добър живот другаде.

Доволен съм, макар че трудно се решават проблеми. Малко село с големи проблеми”, коментира новата си роля „Добър пощальон”.