Българското министерство на финансите очаква висок растеж на националната икономика

Българското министерство на финансите публикува икономическата си прогноза за есента с относително висок оптимистичен икономически растеж за 2024 г. Финансовият министър Асен Василиев очаква икономически растеж от 3,2% през следващата година, което е в съответствие с прогнозата на Международния валутен фонд, публикувана миналия месец. Това обаче е най-високото сред прогнозите на други национални и международни институции за последните два месеца.

Според доклада на министерството, на базата на който се изготвя проектобюджетът за 2024 г., растежът на икономиката ще бъде движен от вътрешното търсене, а за периода 2025-2026 г. се очаква увеличение от около 3%.

Прогнозата на финансовото министерство включва още, че средногодишната инфлация през тази година ще достигне 9,1%, което е значително над критериите за влизане на България в еврозоната. Миналия месец Световната банка прогнозира леко покачване на средната годишна инфлация в България за 2023 г. – от 9,8% – и подчерта, че това може да тласне България към планиран преход на валутата.

Българското финансово министерство обаче очаква инфлацията през следващата година да падне до 4,8%, а годишната инфлация в края на 2024 г. да достигне 3,3%. Очаква се забавянето да се дължи на очаквания спад в цените на транспортните горива и енергийните стоки. Цените на услугите и храните също се очаква да се свият значително, но ще останат основният двигател на инфлацията.

Министерството също така очаква инфлацията през 2025 г. и 2026 г. да продължи да се забавя, достигайки в края на тези години съответно 2,4 и 2,1%.

Очакванията на ведомството на министър Асен Василиев също са, че през следващата година ще се забави темпът на кредитиране на домакинствата – основно ипотечните кредити, заради повишаването на лихвите, но ще остане на високо ниво от около 12%.

Според доклада търсенето на работна сила все още се очаква да остане високо, но перспективите за широко разпространено увеличение на предлагането на работна ръка са все по-ограничени от демографската криза.

Очакваният по-нисък спад на безработицата за 2024-2025 г. зависи изцяло от възможността за привличане на част от неактивните хора обратно в работната сила или чрез привличане на работна ръка от други страни.