Георги Голгиров в постпродукция с „Дневниците на едно предателство“

Българският режисьор Георги Голгиров е в постпродукция с периодичната драма „Мемоар за едно предателство“ за антиосманския революционер от 19 век Георги Пенковски. Гюлгиров е най-известен със своя силен интерес към българската история и „Спомени от българските въстания“ на Захари Стоянов (1870-1876), а разказът се фокусира върху някои от основните свидетелства на автора. Филмът е местна копродукция между Българска национална телевизия и Borough Film, Нов европейски филм доклади.

„Изпитвам дълбоко уважение към личността и делото на българския революционер и участник в Априлското въстание от 1876 г. Захари Стоянов. За мен неговата историческа книга „Спомени от българските въстания” е „Българската библия”. От нея избрах две важни събития: убийството на Пенковски през 1876 г. и личната среща на Стоянов с неговия предател дядо Валео.Първоначалният замисъл на антиосманската съпротива е бил да арестуват злосторника, но по-късно решават да планират.Затова основната тема на филмът е толерантност“, каза сценаристът и режисьор Георги Голгиров пред FNE.

Филмът е заснет за 21 дни, предимно в историческия град Копривщица и в балканското село Тифен планина в Рибарица, мястото, където е убит Пинковски. Две исторически дружества „Хайдути“ и „Традиция“ участват в масови зрелища с оригинални носии и оръжия от началото на 19 век. Някои от учениците на Гългроув също участваха във филма на доброволни начала.

„Средствата за филм от този опасен период не бяха достатъчни, затова се наложи да търся конкретни художествени решения, целящи по-интимен поглед към миналото.Младите Пламен Димов (Георги Пенковски) и Иван Николов (Захри Стоянов) са открития в актьорския състав и благодарение на изключителния им талант отношенията между двете исторически личности станаха много интересни.От друга страна, Ивайло Христов, мой стар приятел, създава един прекрасен дядо Вальо“, допълни Джългиров.

Оператор е новият в обичайния творчески екип на Джулгеров Веселин Христов.

Българската национална телевизия финансира филма със 180 000 евро, а Националният филмов център добави 36 000 евро.

Най-известният исторически филм на Джулгеров до момента е трилогията „Мяра за мярка“ от 1981 г., продуцирана от държавното студио „Бояна“. Наречен от някои „най-великият български филм на всички времена“, той наскоро беше реставриран от българското студио „Доли Медиа“, където тече постпродукцията на „Мемоар за едно предателство“.

Тази статия е публикувана в партньорство с онлайн новинарската услуга Нов европейски филмотразяващ новини от филмовата и телевизионната индустрия от Централна и Източна Европа.