Държавни служители, представители на туристическия бизнес и експерти обсъждат Брандинг на България за 2024 г. в туризма

Софийският форум във вторник събра представители на правителството, туристически предприемачи и експерти, за да обсъдят брандинга на българския туризъм за 2024 г. Фокусът е върху българската култура, туризъм и имиджа на страната в националните и международни комуникации.

Събитието се организира от Националния борд по туризъм, Сдружение „Културно наследство“ и българската медия „Стандарт нюз“, в партньорство с Министерството на туризма, Министерството на културата и Българската стопанска камара.

За участие в дискусията бяха поканени министърът на туризма Зарица Денкова и министърът на културата Кръстьо Кръстев. Във форума ще участват представители на законодателната и местната власт, академичните среди, неправителствени организации и медии.

Ето изводите от дискусията.

Изпълнителният директор на Националния съвет по туризъм Полина Карастоянова: През последните 20 години усилията ни бяха насочени към деня, в който марката на България се превърна в един от трите основни приоритета на страната, сред присъединяването към еврозоната и Шенген. Една китайска поговорка гласи: „Най-доброто време да засадиш дърво беше преди 20 години. Второто най-добро време е сега. Трябва да превърнем Бранд България в национална цел: голяма и красива цел, мотивираща и вдъхновяваща, обединяваща, движеща обществото напред и гордост за всички българи.”

министърът на туризма Зарица Денкова: Когато повишим стандарта на българския народ и създадем устойчива и успешна икономика, което е основна цел, ще имаме успешна национална марка и няма да се чудим защо след десет години и огромно финансиране за марката, няма осезаемо въздействие. Да имаш образ, който играе на слънцето и розите, е смислено, защото България е слънчева страна и е водещ производител на розово масло в традиционен сектор. Но мисля, че трябва да работим заедно за съдържание, а не за изображение. С марката трябва да се работи с цел да се конкурира Конкуренцията в днешно време е жестока, зависи от иновациите и е много бърза. Те също стават все по-регионални, което означава, че освен за национално брандиране трябва да мислим и за регионално и градско брандиране.

Парламентарната комисия по туризъм Ертен Анисова: Ще предложа съвместно заседание на няколко парламентарни комисии – туризъм, култура, взаимодействие с гражданското общество, младеж и спорт – за обсъждане на всички предложения, направени в това разискване, за да могат да последват действия. Ще бъдат поканени и кметове. Междуведомственият диалог по тези въпроси трябва да продължи в парламента и аз ще гарантирам това да се случи. Смятам, че брандът на България трябва да включва отличителни символи – такива, които да оставят траен спомен за България сред туристите: българската роза, шевици и килими, тракийски съкровища и свещени места, древни рецепти на различни етноси на България и уникални вина. . Този образ на България може да бъде създаден и рекламиран с общите усилия на всички нас, а за да го постигнем са необходими законодателни промени и взаимодействие между държавните институции.

Министърът на културата Кръстьо Кръстев: Мечтая България да бъде символ, красива метафора, където да се почувстваме по уникален начин, регион със загадъчна и мистична история, с митове и легенди, чиито корени са дълбоко в миналото и които не се колебаят за среща с бъдещето. Безкрайни са древните и съвременни богатства на България. Затова мисля, че мечтата ми се доближава до реалността. Тази страна е регион, където лесно можете да стигнете до вълшебните Родопи, да се потопите в тайните на Тракия, да докоснете небето над Римския театър в Пловдив, да слушате историите на Царевец, да докоснете вълните на Черно море и бъдете заслепени от красотата му. Сняг от безкрайни планински вериги, за да усетите сладостта и силата на лечебните минерални извори.

Заместник-министърът на икономиката Николай Павлов: Бранд България е комбинация от различни елементи – традиция, история и икономика. Ето защо е важно да работим заедно. Министерството на икономиката и индустрията участва в работната група към Министерски съвет по въпроса за туристическата марка и посочи, че министерството работи за изтъкване на имиджа на България като място с устойчиво икономическо развитие, което наред с традиционни икономически сектори, представя новото лице на своята икономика с амбицията да бъде център за иновации и услуги Логистика и място, където се създават иновации, давайки значителни конкурентни предимства и благодарение на стратегическото си географско местоположение, което би привлякло инвестиции конкретно в новия регион. Технологии.

Вицепрезидентът на Българската стопанска камара (БСК) Мария Менчева: Според анализа на БСК приносът на туристическия сектор към БВП през 2022 г. възлиза на над 2,8 млрд. лв. Повече от 300 000 души работят в този сектор, а около един милион души работят в свързани услуги. 28% от държавните служители работят в сектора на услугите и туризма, което показва, че туризмът е един от стратегическите сектори на нашата икономика и има неизползван потенциал. Трябва да оставим настрана негативните приказки и медийни кампании за това колко лошо е българското Черноморие и да се съсредоточим повече върху възможностите, които предлага страната ни в сферата на туризма.

Археологът Васил Николов от Националния археологически институт и музей на БАН: Археологическото наследство на тази страна не се използва, но може да бъде важен елемент в пъзела „Бранд България”. България е на трето място в Европа по паметници след Италия и Гърция. През последните 20 години говорих за необходимостта археологическите паметници да бъдат оценени като възможности за научни цели, възможности за социализация и за използване във вътрешния и международния туризъм.

Славка Бозокова, главен редактор на Стандарт Нюз и председател на Дружество „Културно наследство“: След три години работа по темата „Брандиране на България“, след три международни форума и десет регионални форума, „Брандиране на България“ вече не е плод на нашето въображение, то има много конкретна форма по думите на вицепремиера и външен министър Мария Габриел . Което постави сред приоритетите на Министерския съвет. Бранд България има визия за бъдещето, което означава провеждане на широка дискусия за него. Марката България не може да се побере на един билборд. Брандът на България не е само плаж, ски, занаяти, възстановки, златни медали, нито дори високи технологии. Бранд България е българската мечта, която искаме да реализираме. Бранд България обединява всички поколения – от талантливи деца до нашите предци, творили българската история.