Европейската комисия понижи прогнозата за растеж на БВП за България през 2022 г. до 3,7%

СОФИЯ (България), 11 февруари (Вижте новините) – Европейската комисия заяви, че очаква реалният БВП на България да нарасне с 3,7% през 2022 г., което е спад от 0,4 процентни пункта (п.п.) в сравнение с прогнозата на Комисията през ноември.

В своята икономическа перспектива за зима 2022 г., публикувана в четвъртък, изпълнителният орган на Европейския съюз заяви, че Комисията е преразгледала прогнозата си за растежа на БВП на България през 2023 г. до 3,9%, което е с 0,3 процентни пункта повече от предишната си прогноза.

Очаква се икономическият растеж да остане силен в България през 2022 и 2023 г., въпреки ускоряването на инфлацията.

„Както износът, така и вътрешното търсене, също стимулирано от инвестиции, финансирани от RRP, са настроени да подкрепят разширяването. Очаква се доходите, налични за разходи, да нараснат в реално изражение въпреки нарастващата инфлация. Очаква се обаче по-високите цени на енергията и храните да подкопаят покупателната способност от семейства с ниски доходи при липса на допълнителна компенсация. Очаква се и енергоемкото производство да бъде изправено пред предизвикателства, за да остане конкурентоспособно.“

Комисията каза, че инфлацията през 2022 и 2023 г. ще се определя до голяма степен от големината на ефекта на разпространението на по-високите цени на енергията и решенията на националния регулатор за това как цените на дребно трябва да се адаптират към очакваното развитие на цените на едро.

„Като основен сценарий, регулираните цени на електроенергията ще се повишат с 15% в средата на 2022 г. и с 20% в средата на 2023 г. […] Тези фактори трябва да допринесат за продължаващата енергийна инфлация, водеща до 6,3% и 3,9% обща инфлация съответно през 2022 и 2023 г.

Смята се, че БВП на България е нараснал с 4% през миналата година, спрямо прогнозираните 3,8% в икономическата прогноза за есента на 2021 г.

Частното потребление беше основният двигател на растежа през миналата година на фона на благоприятните условия на пазара на труда, силното доверие на потребителите и силния растеж на доходите, също подкрепен от по-високи пенсии и парични преводи. Комисията каза, че износът на стоки и услуги също е допринесъл за икономическото възстановяване.

„За разлика от това, инвестициите са по-слаби през 2021 г. Те бяха повлияни от продължаващата висока несигурност по отношение на състоянието на пандемията COVID-19, въвеждането на мерки за ограничаване и външната среда.“

БВП на България нарасна с 4,6% на годишна база през третото тримесечие на 2021 г. след увеличение от 9,9% през второто тримесечие на годината, съобщи Националният статистически институт (НСИ) през декември, позовавайки се на сезонно изгладени предварителни данни.