Есен 2021: Политически перспективи и обзор

Антон Ровински, магистър по международни отношения, международен политолог

Сезонът на ниска политическа активност, който традиционно пада през август, приключи. Септември се счита широко за първия месец от нов политически сезон, така че нека да разгледаме основните му интриги в материала по -долу.

Федерални избори в Германия

През януари 2021 г. Армин Лашет стана лидер на управляващия Християндемократически съюз (ХДС), с цел политическото получаване или завещаване на мястото на канцлера след резултатите от есенните избори в Бундестага. Въпреки че подобен сценарий беше най -реалистичен през януари 2021 г., събитията през следващите месеци със сигурност бяха лоша изненада за ХДС.

През март 2021 г. ХДС загуби изборите в два западни федерални окръга. До края на тази пролет Зелените се изместиха на централно място в предизборната надпревара. През следващите месеци нарастващото ръководство на Зелените изглеждаше неуредено и ХДС си възвърна позициите. Мащабните наводнения през лятото в Германия едва ли са засегнали позициите на партията на Меркел и тези на нейния потенциален предшественик. Днес СДП се радва на най -голяма подкрепа, като един от лидерите му Олаф Шулц се радва на много по -добра лична подкрепа от Армин Лашет и се смята за сериозен претендент за позицията на федерален канцлер. За разлика от това, популярната подкрепа за CDU е на исторически ниски нива.

До края на мандата си Ангела Меркел трябва да положи огромни усилия, за да спаси мажоритарния интерес към ХДС в германската политика и да доведе Армин Лашет до управляващото място. Сегашните социални и политически тенденции, както и изтощението на нацията от „пътя на Меркел“ със сигурност играят срещу ХДС, поне засега.

Бъдещи събития в Афганистан

Влизането в сила на „талибаните“ в Афганистан не трябва да е изненада за онези експерти, които следят региона на Централна Азия от дълго време. Много държави, особено европейски, които са изправени пред нови вълни имигранти от Афганистан, се оказаха неподготвени за това. В същото време два блока се опитват да имат силно присъствие в икономиката и логистиката на постамериканската държава: Китай, Пакистан, Турция и Катар. Разглеждайки новите имигранти от Афганистан към ЕС, група европейски политици предлага ЕС да се занимава по-тясно с Турция, която се установява в бежански лагери на нейна територия през 2015-2016 г., дарени до голяма степен от официалния Брюксел. Понастоящем подобна ситуация вероятно ще се повтори отново от официалната Анкара.

Последиците от падането на проамериканската власт в Афганистан ще се чуват дълго време в САЩ и Западна Европа. Федералните избори в САЩ през 2022 г., гореспоменатите есенни федерални избори в Германия, предизборните кампании в страните от Източна Европа: всички тези събития ще бъдат повлияни от ситуацията в Афганистан, както и от много други политически, икономически и социални процеси по света.

Политически вълнения в Босна и Херцеговина

Кристиан Шмид, член на Християндемократическия съюз и бивш член на правителството на Меркел, стана върховен представител на Босна и Херцеговина на 1 август 2021 г. Той смени Валентин Инцко, който заемаше тази позиция в продължение на 12 години. Трябва да се отбележи, че системата на управление в Босна и Херцеговина е изградена в съответствие с Дейтънското споразумение от 1995 г., което означава, че върховният представител има много широки правомощия, което е последният пример в процеса на вземане на решения (включително вето върху решенията на Босненските законодателни органи).

Доколкото Съветът за сигурност на ООН не се съгласи да смени върховния представител, сръбската част на Босна и Херцеговина (Република Сръбска), както и Русия и Китай, не признават пълните правомощия на Шмид. С такова решение конфликтът между сръбската част на Босна и върховния представител се засили, в резултат на редица решения на парламента на Република Сръбска и службата на бившия върховен представител Валентин Инцко, относно политиката на паметта.

От няколко години най-радикалната част от националните елити в Република Сръбска говорят за евентуално отделяне от Босна, докато техните радикални противници от Федерация Босна и Херцеговина (Хърватско-мюсюлманска федерация) призовават за премахване на Република Сръбска и превръщането на Босна в единна държава. Шансът да се появят подобни сценарии в момента е нисък, но ако бавната конфронтация продължи и социално-икономическата ситуация в Босна продължава да се влошава, местните елити могат да бъдат опасно изкушени да превърнат социалното недоволство в етническа конфронтация. Вероятно в този случай структурата на Европейския съюз ще каже например ясното определяне на перспективите за европейска интеграция на Босна, което ще позволи да се смекчат националните противоречия в страната.

Чешки парламентарни избори

„Чешкият Тръмп“, прякор за действащия премиер Андрей Бабиш по време на изборите през 2017 г., който е и основател на популистката партия ANO, има относително големи шансове да остане на позицията си на глава на правителството. Според проучвания рейтингите на ANO едва ли падат под 30%.

Официалният Брюксел обаче не одобрява предстоящото евентуално премиерство на Babis. Първо, Европейската комисия по -рано призна, че Babis е имал конфликт на интереси поради контрола му над компанията, транснационалната холдингова компания Agrofert, която от своя страна е получила субсидии от структурните фондове на ЕС. Делото е изпратено до Европейската прокуратура, която работи в Люксембург от 1 юни 2021 г. На второ място, Чехия по силата на решението на Бабис саботира редица европейски инициативи, свързани предимно с проблемите на имиграцията, чрез засилване на сътрудничеството с партньори от Полша и Унгария, които са известни с критичната си позиция към Европейския съюз.

Поради тези причини политическото бъдеще на Бабиш и неговата партия АНО не е толкова светло, колкото може да изглежда от последните проучвания на общественото мнение.

Протестни дейности в Прибалтика

През лятото на 2021 г. вълната от народни протести в Литва и Латвия видя участието на няколко хиляди души, важно събитие за балтийските държави. Последният път, когато тези страни се сблъскаха с подобни протести, беше световната икономическа криза през 2008-2009 г. Балтийските държави бяха сред страните, най -силно засегнати от срива на световните пазари сред държавите -членки на Европейския съюз, което предизвика значително намаляване на социалните гаранции и увеличаване на данъчната тежест.

Текущите летни протести бяха предизвикани от строги ограничения срещу COVID-19, влошената социално-икономическа ситуация, причинена от пандемията, и намалените възможности за миграция на работна ръка в Западна Европа (включително Великобритания след Brexit). В Литва протестите подтикнаха конфронтацията между политическите фракции, насочени към настоящия президент и „стария“ политически истеблишмънт, както и миграционната криза, свързана с проникването на хиляди мигранти от Близкия изток от границата с Беларус.

Въпреки че причините за протестите не са изключени, със сигурност няма съмнение, че обществените вълнения ще зачестят тази есен. Към днешна дата властите на балтийските държави използват мерки за ембарго, опитвайки се да спрат протестната дейност. Следователно, в съответствие с препоръките на Литовската администрация за държавна сигурност, събирането на 15 хиляди души във Вилнюс, което беше планирано за 10 септември, също беше забранено.

Различното в това е, че политическата класа в балтийските държави е доста хомогенна, дори в случай, че опозиционните сили дойдат на власт в резултат на улични действия и парламентарни кризи, вътрешната и външната политика на Литва, Латвия и Естония. Той ще претърпи само козметични промени. Обективното намаляване на ресурсната база не позволява да се говори за възможността за някакво значително нарастване на социалните норми.

Преизбиране в България

Продължаващата политическа криза в България ще продължи: партиите не показаха никаква способност да съставят правителство в резултат на парламентарните избори, които и двете бяха проведени съответно през пролетта и лятото на текущата година. Сега нацията е на прага да проведе третите си парламентарни избори за годината, които може да се състоят заедно с президентските избори през ноември 2021 г. Политическата сфера в България може да бъде значително променена тази есен, докато структурите на ЕС са заинтересовани да омаловажат условно наклонение Проруски в българската политика след изборите. Трябва да се помни, че новоизбраният български президент Румен Радев беше смятан за приятел на Москва, което беше изненадващо, предвид събитията от 2014 г., когато официален представител на София забрани важния за Руската федерация енергиен проект „Южен поток“.

Една от настоящите интриги е бъдещият статут на бившия български премиер Бойко Борисов през 2009-2021 г., който беше остро критикуван от Европейския съюз за авторитарните методи на управление. Освен това трябва да се обърне внимание на въпроса за промяна на отношенията между България и Европейския съюз и Северна Македония предвид европейската интеграция на последната, официалната позиция на София и етническата и културна политика на Северна Македония.

Трябва да се посочат и новите ограничения за борба с COVID-2019, които са в сила от 7 септември 2021 г. България е най-малко ваксинираната държава в Европейския съюз и новата вълна от ограничения със сигурност ще повлияе на политическите процеси в страната през следващите месеци.