Законопроектът за чуждестранните агенти на Грузия привлича протестиращи по улиците

През последните 10 дни хиляди грузинци – много от тях в края на тийнейджърските си години и в началото на двайсетте – спряха движението в столицата Тбилиси.

Те призовават правителството да се откаже от плановете си за въвеждане на противоречив законопроект – наречен закон за „чуждестранния агент“ – който според мнозина е вдъхновен от съседно авторитарно законодателство, използвано от Русия за смаже на несъгласието.

На 17 април парламентът прие законопроекта на първо четене, първото от трите пречки, които трябва да бъдат преодолени, преди да стане закон.

„Тук съм заради моето европейско бъдеще“, казва 23-годишната Гванца Берцу, седнала с приятелите си до грузинския парламент, място за събиране на митинги.

Тя е сред членовете на грузинското поколение Z, които маршируваха през Тбилиси със знамена на ЕС и Грузия, преметнати около раменете им, държейки плакати и скандиращи „Не на руските закони!“

Съгласно законопроекта, предложен от управляващата партия „Грузинска мечта“, която е на власт от 12 години, неправителствените организации и независимите медии, които получават повече от 20% от финансирането си от чуждестранни донори, ще трябва да се регистрират като организации, „носещи интересите на Грузия“. Чужда власт“.

Те също така ще бъдат наблюдавани от Министерството на правосъдието и може да се наложи да споделят чувствителна информация – или да бъдат изправени пред солидни глоби до 25 000 грузински лари ($9400; £7500).

Като се има предвид участието на грузински неправителствени организации и организации на гражданското общество в наблюдението на изборите, протестиращите също са загрижени, че законопроектът може да бъде използван за отмяна на критични гласове преди парламентарните избори по-късно тази година.

Направени са паралели с авторитарен проектозакон, който влезе в сила в Русия през 2012 г., който руското правителство оттогава използва, за да маргинализира гласовете, оспорващи Кремъл – включително видни културни фигури, медийни организации и групи на гражданското общество.

Мнозина също се опасяват, че подобен закон може да провали пътя на Грузия към така желаното членство в Европейския съюз, което се подкрепя от близо 80% от грузинците – както показа проучване на Националния демократичен институт на САЩ.

Грузия получи статут на кандидат за членство в ЕС през декември 2023 г., но Брюксел и Вашингтон сега заявиха, че приемането на Закона за чуждестранните агенти би било пагубно за европейските амбиции на Грузия.

Редица европейски лидери предупредиха, че предложеният законопроект „противоречи“ на европейските норми и ценности, включително председателят на Европейския съвет Шарл Мишел, който каза, че законът „ще отдалечи Грузия повече от Европейския съюз, отколкото по-близо до него“.

Но грузинският премиер Иракли Кобахидзе стои твърдо.

Той обвини неправителствените организации, че са се опитали да предизвикат революции в Грузия на два пъти, като насърчават „гей пропагандата“ и атакуват грузинската православна църква.

Той и правителството му настояват, че законопроектът има за цел да осигури прозрачност и отхвърлят идеята, че той противоречи на европейските ценности – или че Русия стои зад законодателството.

Всъщност Грузинска мечта се опита да се дистанцира от Русия по отношение на законопроекта, като категорично отхвърли всяко забележимо сходство с руския закон като „дезинформация“ и осъди руските съобщения за протестите в Грузия като подстрекателски.

Тамар Ониани, представител на Грузинската асоциация на младите юристи, неправителствена организация, изрази своите съмнения. Тя протестира срещу законопроекта, който според нея е насочен към „потискане на гражданското общество“ и „в интерес на Русия“.

„Ето защо сме тук“, каза тя пред BBC в кулоарите на протеста. Той добави: „Смятаме, че това е външнополитически въпрос за Грузия, защото ще ни измести от Европейския съюз към Русия“.

Анна Долидзе от опозиционната партия „За народа“ казва, че законът представлява руски „тест за лоялност“ към партията „Грузинска мечта“, чиято мисия е „да приеме този закон и да остане тихо авторитарен… чрез индиректно заглушаване на критиците“.

Позовавайки се на подобно законодателство, прието в Турция, Азербайджан и съседен Киргизстан, г-жа Долидзе казва: „Проруските държави в така наречените руски съседи бяха помолени да приемат този закон… като начин да се създаде разделение между тях и Европа.” „.

В Киргизстан неправителствената организация Open Society Foundations наскоро заяви, че ще прекрати дейността си след три десетилетия присъствие в страната след въвеждането на законопроекта за чуждестранните агенти. Новият закон рискува „значително отрицателно въздействие върху гражданското общество, защитниците на човешките права и медиите в Киргизстан“, се казва в изявление на НПО.

От своя страна Русия отхвърли обвиненията за намеса.

Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков каза, че протестите срещу законопроекта на грузинското правителство са били предизвикани от чужди сили, които искат да разпалят антируските настроения в страната, но той отрече Русия да има каквато и да е връзка със законодателството.

Анализаторите не са съгласни. Прокремълските Facebook страници разпространяват твърдения, че Западът стои зад протестите и популяризират наратива, че Съединените щати „планират преврат“ в Грузия преди президентските избори, казва Собо Джелава, специалист по дезинформация в Digital Forensics на Атлантическия съвет лаборатория. Парламентарни избори през октомври.

„Има най-малко пет страници, които разглеждам сега, които съдържат пропагандна брошура, в която се твърди, че има таен план за сваляне на правителството“, казва Желава.

Протестиращите в Тбилиси почти не се съмняват, че това е пресечен момент и продължават да излизат по улиците, за да излеят гнева си към правителството. Протестите вече са ежедневна гледка в Тбилиси и не показват признаци на отслабване.

„Девет от десет души на улицата ще кажат, че нашата дестинация е Европа“, казва студентката Андреа Чайлдс. „не знам защо [government officials] Те правят това.“

Грузинският президент Саломе Зурабишвили, която е в ожесточен спор с правителството, каза пред Би Би Си, че остават въпроси за това кой може да стои зад подновения й натиск за приемане на закона.

„В Грузия ли е или извън нашите граници. В Москва ли беше взето това решение?“ тя попита.

„Това е основният въпрос относно прозрачността, който си задават грузинците.“