За да обърне страницата на корупцията, България трябва да се бори срещу наследството на Борисов

Съобщението на шефа на българската антикорупционна агенция Сотир Цацаров към слизам от поста му на 1 март, открива чудесна възможност за заемане на ключов пост в правителството на Кирил Петков. Цацаров, бившият главен прокурор, стана шеф на антикорупцията през 2019 г. при бившия премиер Бойко Борисов, който изпадна в полза на обществото миналата година за подпомагане на корупцията сред богатите и могъщите.

Самият премиер Петков посочи малкия брой дела за корупция на агенцията срещу високопоставени служители като доказателство, че тя „не е свършила работата, която всички българи са се надявали да бъде свършена“, което мнозина се надяват, че може да бъде обръщане на страницата от десетилетия корупция и олигархично управление. Наследството на бившия дългогодишен премиер Бойко Борисов обаче тежи върху успеха на антикорупционната кампания – и бъдещето на страната.

Всъщност именно идването на Борисов на власт в началото на 2000-те промени естеството на корупцията в България. Променяйки дълбоко отношенията между политици, бизнесмени и собственици на медии, страната се оказва в задушаваща хватка, която вероятно ще отнеме десетилетия, за да бъде прекъсната. Възходът на Борисов е тясно свързан с повторното появяване на политическата сцена на бившия български цар Симеон II Саксоно-Кобургготски, който след печеливш изборите през 2001 г. назначава Борисов за главен секретар на МВР. Политическият опит помогна на Борисов да спечели премиерския пост през 2009 г.

Повторната поява на Симеон разруши сериозно българската политическа партийна система и Борисов, научавайки подходящите уроци и ги прилагайки за ползване от дясната си партия ГЕРБ, успя да надгради тази на Симеон. „мек популизъм“ който оспори „съществуващата система на представителство“, преди всичко защото успя да изгради много по-строго контролирана връзка с българския медиен сектор. Това включваше установяване на ефективни връзки със собствениците на медии, което осигурено подходящо PR и медийно представителство.

Тази мрежа беше въведена в практическа употреба през 2013 г., когато масови протести избухна в цялата страна, което доведе до консолидиране на политическата, бизнес и медийна власт и отчасти положи основите на сегашния монолитен медиен пейзаж, доминиран от няколко медийни магнати. Според някои анализаторипротестите бяха отвлечени от десни групи, насочени към завземане на властта и прокарване на собствените си интереси: „Протестите не само бяха докладвани, но и хореографирани на страниците на десните вестници „Капитал“ и „Дневник“, и двата собственост на Иво Прокопиев. ”

Прокопиев, бизнесмен, който притежава третата по големина медийна група в България, Икономедиа, често е бил свързани както с ГЕРБ, така и с десни наративи и организации. Той е примерен за политико-медийния комплекс, създаден през годините на управлението на Борисов, като се има предвид, че групата му контролира повече от 20 вестника, включително споменатата столица и Дневник, считани за два от най-известните вестника. В същото време Прокопиев се възползва от правните вратички от приватизациите през 90-те години на миналия век и сега активи в области, вариращи от финанси и минерали до строителство и телекомуникации.

Въпреки че Борисов подаде оставка като премиер през 2013 г. в резултат на протестите, той отново грабна поста през 2015 г. и е разумно да се предположи, че подкрепата му в медиите изигра решаваща роля за това. Като 2016г проучване от германския фонд Konrad Adenauer Stiftung (KAS) от 40 000 новинарски статии, публикувани през 2015 г., показва, че Борисов е споменат в 12 процента от тях, с преобладаващо положително наклонение. Опонентите и партиите, различни от ГЕРБ, обаче получиха три пъти по-малко отразяване като цяло, което на всичкото отгоре се оказа, че е три пъти по-вероятно да бъде отрицателно.

Ако наследството за насърчаване на корупцията в почти всеки сектор – повечето от които тепърва идват бавно на преден план – трябва да бъде счупен, тогава Петков трябва надеждно и бързо да реформира широк спектър от сектори, от медиите и бизнеса до правителството и дори съдията – последният често е дълбоко погрешен чрез заплитане с непрозрачния медиен пейзаж. Това би изисквало по-силен независим надзор върху пълзящата съдебна бюрокрация, тъй като понастоящем самоуправляващата се и следователно силно изолирана съдебна система няма голям стимул да променя начина си без външен натиск.

Досега София направи много обещания с различна степен на неяснота и само времето ще покаже колко успешни ще бъдат Петков и неговият кабинет срещу десетилетия на ендемична корупция и търговия с влияние. Най-големият успех може да бъде изправянето на Борисов пред съда, което може да стане реалност само ако политически, икономически и социални реформи бъдат предприети надеждно. Като се има предвид, че на страната олигархите дълбоко състояние със сигурност ще отблъсне с всички сили, София ще има нужда от постоянство и подкрепа от ЕС в ожесточена борба срещу системата, която въведе Борисов.

Следвайте EU Today в социалните медии: