Иван Павлов приключва постпродукцията на пролетното равноденствие

01.07.2021 г – Според режисьора драмата се фокусира върху „обикновения човек – „невидимия“, негероичен човек с неговите пиеси и мечти“

Ветеран български режисьор Иван Павлов, коя най-нова функция, спомени за страх, който взе редица награди, включително за най-добър филм и най-добър режисьор на наградите на Българската филмова академия за 2017 г., приключи постпродукцията на нов филм, Пролетно равноденствие. Проектът е копродукция между член 47, представен от Мариана ПавловаИ международни медииИ червен килим И магически магазин.

Сценарият е написан от Красимир Крумов, проследява няколко персонажа в малък селски град, които се срещат случайно в автобус. Главните герои са Нино, шофьорът на автобуса. Миро, тийнейджър, който има съвсем различна гледна точка за живота в сравнение с баща си; и Рашу, млад мъж, който е притиснат от германската си приятелка да се премести в Берлин.

Бюджетът е около 500 000 евро. В Български национален филмов център Производствена поддръжка от около 400 000 евро. Снимките се проведоха в продължение на 22 дни в края на 2019 г. в град Хасково в Югоизточна България. Емил Кристоф DoP беше, докато Веселка Кирякова (който също е копродуцент чрез Red Carpet) беше отговорен за редактирането. Главните герои се играят от Светлана ЯнчеваИ Ивайло ХристовИ Нинчо КостовИ Диана ХанджиеваИ Красимир Дуков И Иван Савов.

Продуцентът Павлова каза на Cineuropa, че постпродукцията на филма отнема много повече време от очакваното поради пандемията. Както казваш, най-голямото предизвикателство Пролетно равноденствие Това беше конкретна сцена, в която „влак, кола и тролейбус трябваше да преминат през нощта в един кадър: влакът под моста, колата под моста, но в друга посока, а тролейбусът трябваше да мине през мост в трета посока, докато отношенията между тримата. Беше важно всичко това да се случи с един дубль, защото това беше цялата концепция на режисьора за целия филм: една последователност – един дубль.“

Що се отнася до режисьора Павлов, той казва, че винаги се е интересувал от „обикновения човек – „невидимия“ човек, промени героя със своите пиеси и мечти. Не искам да имам тези във филмите си, а само истината за животът на този човек.“ Павлов казва още, че за своя разказ му трябвало малко провинциално градче. „Проблемите там са изрязани до мозъка на костите – бедност, безработица, липса на синдикална защита, нефункционален социален ред… Хората буквално са изоставени на тиранията – те са объркани, изгубени в социалния хаос, смутени в опитите да оцелеят“, режисьорът обяснява. Но не всичко е лошо във филма му. „Без значение какво, винаги има момент, в който тъмнината и светлината са равни. Пролетното равноденствие може да бъде малък жест на неизречена изповед или лечебна прошка – всички прости неща, които ни помагат да живеем този абсурден живот.“