Изборният тур в България продължава

Надеждите за приемане на еврото през 2024 г. в България избледняват, докато страната се люлее от едни избори към други.

Измийте, изплакнете, повторете. В България ще се проведат поредни парламентарни избори – петите за две години, след като социалистическата партия обяви тази седмица, че не е успяла да състави правителство и върна мандата си на президента на страната Румен Радев.

Последният неуспех да се състави правителство с настоящия парламент последва два предишни опита, еднакво безплодни, от дясноцентристката (дясноцентристка) партия и реформаторската партия „Ние продължаваме промяната“. И двамата се опитаха и не успяха да съберат достатъчно подкрепа, за да ръководят своите правителства след предишните избори през октомври.

„Направихме всичко необходимо за изпълнение на мандата, но няма достатъчно воля за съставяне на работещо правителство“, каза лидерът на социалистическата партия Корнелия Нинова. Винаги е било малко вероятно социалистите, които в момента имат само 25 места в 240-местния парламент, да успеят да съставят правителство.

А Радев, подкрепян от социалистите, ще трябва отново да разпусне парламента, да назначи преходно правителство и да определи дата за нови избори, които вероятно ще се проведат през април.

Шансовете други избори да променят статуквото са малки. Българският парламент става все по-фрагментиран от началото на настоящия изборен цикъл и в момента се състои от седем партии. Най-голямата партия, Алжирската партия на Европейския съюз, все още водена от противоречивия бивш премиер Бойко Борисов, има 67 места – доста по-малко от мнозинство.

Картината допълнително се замъглява от продължаващия отказ на други партии да работят с ГЕРБ, която въпреки проевропейската си позиция като цяло се превърна в пример за корупция в очите на много българи.

Единствената неясно работеща коалиция, която се появи от неотдавнашния блясък на изборите, е коалицията на Кирил Петков, чието правителство включваше социалистите, популистката партия „Има такъв народ“ (ИТН) и антикорупционната партия „Демократична България“ на негова страна. Промяната продължи само шест месеца след като той встъпи в длъжност през декември 2021 г.

Допълнително (не е необходимо) доказателство за нестабилния характер на българската политика е фактът, че ИТН – чието оттегляне от коалицията на Петков след спор за бюджета на страната я остави без мнозинство – не успя да достигне прага от четири процента. Да влезе в парламента на изборите миналия октомври.

Избори, които нямат реален резултат, имат последствия

Изборната въртележка не прави нищо нито за икономиката на България, нито за две основни външнополитически цели: членство в безграничното Шенгенско пространство и приемане на единната валута евро.

Управителят на Българската народна банка Димитър Радев потвърди миналата седмица, че страната все още запазва амбицията си да приеме еврото през 2024 г., като дори предостави подробности как ще се осъществи процесът, като например автоматичното прехвърляне на банкови сметки от лева . в евро.

Приемането на еврото обаче ще изисква редица законодателни промени, които са извън компетенциите на служебното правителство. Ружица Вилкова, настоящият служебен министър на финансите, каза миналата седмица, че се „надява“ законодателството да бъде прието в разумен срок, но това беше преди неотдавнашния неуспех да се състави правителство.

Членството в Шенгенското пространство, което България (заедно с Румъния) пропусна през декември, когато Австрия и Холандия наложиха вето на отстраняването на дуото, отново е в центъра на вниманието тази седмица, когато канцлерът на Австрия Карл Нехамер посети българо-турския език. Граници по покана на Радев.

Нехамер похвали усилията на София за укрепване на границите си, като каза, че „защитата на българо-турската граница всъщност е и защита на границите на Австрия“, но отказа да отстъпи за членството на България и Румъния, цитирайки загрижеността на страната си относно нелегалната имиграция.

Въпреки това Нехамер каза, че подкрепя искането на България за 2 милиарда евро от Европейския съюз за финансиране на закупуването на хеликоптери, високопроходими автомобили и друго техническо оборудване и за подобряване на граничната инфраструктура.

„Нуждаем се от ясен сигнал на европейско ниво, че страните на първа линия, изправени пред мигрантския натиск, не са оставени сами да се справят с този проблем“, каза той.

Икономика

Радев, за когото членството в Шенген се превърна в личен кръстоносен поход, заяви, че „не е честно“ Румъния и България да останат извън Шенген, „защото и нашите икономики губят от това“.

Благодат за туристите, които вече няма да трябва да стоят на опашки по сухопътните граници и (за някои полети) по летищата, членството в Шенген несъмнено ще даде тласък на икономиката на България. Транспортните компании ще видят значително намаляване на разходите, тъй като камионите вече не са принудени да прекарват часове, понякога дни, в чакане, за да преминат границите.

Всъщност, според Изследователската служба на Европейския парламент, когато има две държави-членки в Шенгенското пространство, нетната двустранна търговия се увеличава с 0,09 процента всяка година. Друго проучване от Университета на Уоруик в Обединеното кралство показа, че Шенгенското пространство значително намалява търговските търкания между партньорите и улеснява търговската интеграция в цялата страна.

Българската икономика е нараснала с 3,1 процента през 2022 г., като износът и потреблението са основните двигатели на растежа, според Световната банка.

Настоящите прогнози на Европейската комисия обаче сочат, че икономическата експанзия ще се забави през 2023 г. до само 1,1 процента, преди да се възобнови сравнително високият растеж през 2024 г. Увеличението на цените и по-високите разходи за заеми се очаква да повлияят на потреблението на домакинствата, докато потреблението на домакинствата се очаква да се изнесе растежът също ще се забави. Надолу, в съответствие със слабото външно търсене до края на 2023 г., преди да се повиши през 2024 г.

Инфлацията, която достигна 17,7% през лятото на 2022 г. на фона на нарастващите разходи за енергия и храни, ниво, невиждано от 1998 г., когато България излизаше от кратък период на хиперинфлация, започна да намалява, но се очаква да остане на ниво сравнително високо ниво от 7,8 процента през 2023 г.

За разлика от много новинарски и информационни платформи, възникващи в Европа Безплатен за четене и винаги ще бъде. Тук няма защитна стена. Ние сме независими, не сме свързани, нито представляваме политическа партия или търговска организация. Ние искаме най-доброто за развиваща се Европа, нищо повече, нищо по-малко. Вашата подкрепа ще ни помогне да продължим да разпространяваме информацията за този невероятен регион.

Можете да допринесете тук. Благодаря ти.