PRKernel

Доставчик на новини в реално време в България, който информира своите читатели за последните български новини, събития, информация, пътувания, България.

Изпълнителна информация: Управителят на Българската народна банка Димитър Радев

Изпълнителна информация: Управителят на Българската народна банка Димитър Радев

Управителят на Българската народна банка разговаря с Global Finance.

Global Finance: Българската народна банка е приложила широк набор от мерки за стимулиране на банковото кредитиране и повишаване на ликвидността във финансовата система. Колко успешни са тези мерки за намаляване на икономическото въздействие на пандемията?

Димитър Радев: Разбрахме, че трябва да действаме бързо и решително в началото на пандемията, за да укрепим капиталовата и ликвидната позиция на банковата система. За тази цел ние приложихме пакет от мерки от над 8% от БВП, включително капитализиране на печалбите от 2019 г., увеличаване на ликвидността чрез намаляване на по-рисковите чуждестранни експозиции на търговските банки и отмяна на планираното антициклично увеличение на капиталовия буфер През 2020 г. и 2021 г.

Тези мерки, заедно с фискалните мерки, помогнаха за абсорбиране на шока от пандемията и облекчиха финансовите условия на бизнеса и домакинствата. Един от основните инструменти, които използваме, е планът за отлагане на плащането на вноските по банковите кредити до 31 март 2021 г. Получените данни потвърждават, че банковата ни система е продължила безпроблемно да изпълнява посреднически функции в подкрепа на икономиката. През второто тримесечие, което понесе тежестта на шока след избухването на епидемията, корпоративните депозити и депозитите на домакинствата се увеличиха с 1,6%, а обемът на банковите кредити за домакинствата и малките и средни предприятия се увеличи с 0,8% и 2,2%. , съответно. Въпреки това, ние сме напълно наясно, че развитието, свързано с пандемията, далеч не е приключило и оставаме готови да разгърнем допълнителни мерки, ако е необходимо.

GF: Докога ще продължат мерките, въведени от БНБ за справяне с пандемията?

Радев: Най-краткият отговор е, докато е необходимо. Разбира се, ние внимателно следим икономическата ситуация и тенденциите в банковата система и във всички области, свързани с нашите задачи и отговорности като централна банка. Добрата новина е, че днес знаем много повече, отколкото преди само месеци, за икономическите и финансовите разходи на пандемията. Несигурността обаче остава забележително висока. Докато не се появи по-стабилна перспектива за хода на епидемията, трябва да останем бдителни и готови да действаме.

READ  Инфлацията в Обединеното кралство достига 10% с ускоряването на кризата с разходите за живот

GF: До каква степен очаквате българската икономика да се свие през 2020 г. в резултат на пандемията и какви са очакванията Ви за растеж през следващата година?

Радев: Единственото, в което мога да бъда достатъчно уверен, е, че спадът на БВП на България тази година ще бъде по-слаб от първоначално очакваното. Разумно е да се предположи, че нашият икономически път ще следва плътно досието на еврозоната, но все пак ще бъде относително по-добър от него. Сега финализираме работата по нашите актуализирани макроикономически прогнози и ще ги публикуваме през октомври. Въпреки че нашите прогнози обикновено са доста предпазливи, не бих се изненадал да видя България сред страните с най-устойчиви икономически показатели в ЕС през 2020 г.

GF: Въпреки бързото свиване на БВП с повече от 9% през второто тримесечие на тази година, ING казва, че свиването не е било толкова голямо, колкото някои очакваха, и прогнозира, че страната вероятно ще запише едно от най-малките свивания на БВП през ЕС. До каква степен това се дължи на действията на централната банка?

Радев: Може да изглежда странно да се гледа на икономическо свиване от такъв мащаб в донякъде положителна светлина. Но да, съгласен съм с прогнозата, че свиването на БВП на България ще остане под средното за ЕС. Този резултат отразява наличието и прилагането на различни мерки, предприети от правителството и Централната банка с цел смекчаване на негативното въздействие в резултат на епидемията. Без тях картината щеше да е друга. Въпреки това, внимателният анализ на приноса на отделните мерки на политиката към динамиката на нашия БВП би изисквал по-дълги и по-подробни серии от данни. Все още сме много рано в този процес, но ще има много повече от това изследване, което ще бъде публикувано публично своевременно.

READ  Върховният съд застава на страната на Джак Даниел в спор за търговска марка, включващ играчка за куче

GF: При задаващата се пандемия доколко сте уверени, че българският банков сектор е силен и добре капитализиран?

Радев: Банките в България влязоха в новия коронавирусен период добре подготвени и издръжливи по всякакви общи показатели. В края на 2019 г. банковата система имаше съотношение на капитал от повече от 19% от обикновения собствен капитал (CET1) и съотношение на ликвидно покритие от 270%. Секторите традиционно поддържат висока капиталова адекватност, а ликвидността е допълнително засилена през последните години в резултат на прегледите на качеството на активите и стрес тестовете, проведени от БНБ и ЕЦБ. Горепосочените мерки на БНБ имат за цел да осигурят по-големи предпазни мерки пред безпрецедентния характер на рисковете около пандемията.

GF: Как пандемията повлия на усилията на банките да се интегрират или да се приближат по-тясно към финансовата инфраструктура на ЕС като част от вашия път към приемане на еврото в началото на 2023 г.?

Радев: Противно на някои опасения по-рано тази година, пандемичната ситуация не попречи на напредъка ни към задълбочаване на европейската интеграция. Доста забележително постижение е, че в този период – въпреки огромните икономически, финансови и дори политически усложнения, които последваха разпространението на пандемията – успяхме да завършим успешно много важните проекти за присъединяване към Втория валутен механизъм и Банков съюз. Така оставаме на правилния път към следващия етап, който е приемането на еврото.

Оптималната стратегия за страната е да остане в ERM II за възможно най-кратък период. Това показва, че 2024 г. е годината, в която България ще се присъедини към еврозоната. Разбираемо е обаче, че всеки подобен график е обект на значителна степен на сложност и несигурност, включително развитието на икономическата, финансовата и политическата обстановка, както в еврозоната, така и на вътрешно ниво. Следователно нашият фокус като централна банка е върху качеството на процеса, което означава, че трябва да правим правилните неща, вместо да се фокусираме върху конкретен краен срок.

READ  Украйна извика български пратеник заради коментара на президента за Крим