Изпълнителният директор на МВФ Георгиева говори за БТА за приоритетите си през втория мандат, икономиката на САЩ, България в еврозоната и данъчната реформа

Директорът на МВФ Кристалина Георгиева даде ексклузивно интервю за БТА – първото й интервю за българска медия след преизбирането й за втори петгодишен мандат.

В разговор със специалния кореспондент в централата на МВФ Георгиева обсъди приоритетите си начело на международната финансова институция, плоския данък на България и перспективите на страната за присъединяване към еврозоната.

приоритети на МВФ

Интервюираният каза, че след като увеличението на цените достигна своя връх през 2022 г., процесът на дезинфлация напредва добре и някои страни са започнали да намаляват лихвените проценти. Китай страда от инфлация, а Япония премина от отрицателни към положителни лихвени проценти.
През следващите месеци Bank of England и Европейската централна банка може да изберат да намалят лихвените проценти преди срещата на Фед.

Въпреки че световната икономика се оказа изненадващо по-устойчива на шокове от очакваното, актуализираните прогнози показват по-нисък темп на растеж. Борбата с инфлацията и увеличаването на финансовите резерви е от решаващо значение, но в същото време е важно да знаем как да трансформираме икономиката, за да увеличим производителността на труда и да увеличим растежа.

Най-потискащият факт, демонстриран от МВФ е, че производителността на труда навсякъде е ниска. Съединените щати са малко по-добри в това отношение, защото там иновациите се представят по-добре и защото пазарът на труда зависи от имигрантите. По ирония на съдбата имиграцията се разглежда като политически въпрос, като в същото време помага на Америка икономически.

Генералният директор на МВФ отбеляза, че качеството на образованието в България е по-ниско, но дигиталната инфраструктура е по-добра и пречките пред предприемачеството трябва да бъдат намалени.

Тя каза, че дейността на фонда трябва да бъде постоянна. „Инжектирахме един трилион български лева в глобалната икономика от 2020 г. насам и създадохме нов инструмент: дългосрочен заем с 10-годишен гратисен период за страни, уязвими от изменението на климата“, припомни Георгиева.

Тя отбеляза: „Увеличаването на квотите на МВФ с 50% ни уверява, че Фондът е способен да се адаптира. Искаме да създадем по-гъвкава система за финансиране (глобалната финансова предпазна мрежа), която може да осигури стабилност за икономиките в криза.“

американска икономика

В отговор на въпрос тя каза, че Съединените щати трябва да бъдат предпазливи по отношение на финансовата подкрепа за икономиката и трябва да продължат да разглеждат числата, преди да решат, че могат да намалят лихвените проценти. „Когато хората имат работа и спестявания, те са по-склонни да харчат, което е добре за растежа, но лошо за инфлацията“, коментира тя.

„Високите лихвени проценти са студен душ за предприемачите. Това не е добре за износа на страната поради силния долар стойността на валутата да падне. Георгиева посочи, че оставането на националните валути и покачването на лихвите по дълговете на държавата, фирмите и гражданите.

България: дали и кога в еврозоната

„Както и останалата част от света, България е постигнала много в това отношение и очакваме да бъде около 3% до края на годината начин за посрещане на нуждите от присъединяване към еврозоната.

„Но както в САЩ трябва да се подкрепят и гражданите, и фирмите, но тази подкрепа не трябва да води до по-висока инфлация. Това е лошо както за влизането на България в еврозоната, така и за самите български граждани, тъй като инфлацията облага доходите им. „Това изисква политическа воля и политически приоритети“, каза Георгиева, визирайки съобщения от страната.

„Осъзнаваме, че ни предстоят нови избори, но също така осъзнаваме, че когато основните политически сили се споразумеят по даден въпрос, целта може да бъде постигната, аз лично не смятам, че трябва да изпускаме тази възможност стъпка няколко пъти“, коментира тази стъпка ръководителят на Международния валутен фонд много пъти, трябваше да сме там преди Хърватия, след това с Хърватия, а сега ги гоним, но се надявам, че решението ще продължи напред. ще бъдат подкрепени от съответните политически стъпки.

В него се твърди, че България, намирайки се в режим на валутен борд, консумира монетарната политика на Европейската централна банка. „Не съм чул България да иска да се откаже от валутния борд, защо тогава трябва да сме готови да консумираме политика, която се формира без наше участие?“ Тя пита.

„Видяхме, че бившите социалистически страни, които се присъединиха към еврозоната, не отбелязаха огромно покачване на цените, но икономическите им показатели се подобриха. В случай на шок членството в еврозоната също може да бъде от полза, защото те имат гаранции и не трябва. трябва.“ „Разчитаме само на себе си“, разсъждава Георгиева.

На въпрос дали 2025 г. все още е възможна цел България да приеме еврото, тя отговори, че това е възможно. До септември има още време за намаляване на инфлацията до необходимите нива. За тази цел правителствата не трябва да инжектират проинфлационни импулси в икономиката дотогава. „Ако изпълним критериите, присъединяването към еврозоната ще се осъществи, както е планирано.“

Запитан за въпроса, повдигнат по време на неотдавнашна мисия на МВФ за реформиране на българската данъчна система, интервюираният каза: „Мисля, че е време да преразгледаме плоския данък от 10% – имаме успешен бизнес, успешни хора – и това е важно.“ това е невероятно.“ „Това означава, че те могат да допринесат малко, но повече за качеството на работната сила, за качеството на инфраструктурата на страната като цяло и това ще е от полза за собствения им бизнес и собственото им качество на живот“, коментира Георгиева.

„Когато България прие плоския данък, тогава беше правилното решение да подчертаем парите, вече не трябва да подчертаваме парите с 10% плосък данък Диференцираната данъчна ставка се разглежда като правилен избор Диференцираната данъчна ставка, или с други думи, прогресивният подоходен данък, дава възможност на едно общество да споделя по-успешно ресурсите на една страна, каза БТА.