Най-големите рискове пред българската икономика са именно политическите рискове в момента. Особено от гледна точка на основните приоритети пред страната: еврозоната и НПВУ. Нуждаем се от правителство с ясна икономическа стратегия за модернизиране на страната и съживяване на икономиката, коментира проф. Ганчо Ганчев, икономист в Bloomberg България.
Възможно е в крайна сметка правителството на малцинството да издържи една или две години в зависимост от състава. Ганчев каза, че ако в този период България успее да влезе в еврозоната, това би било от полза за страната.
Обобщените данни за страната показват известен спад в индустрията, но той не засяга всички отрасли. Най-тревожните показатели са спадът на вноса и износа, тъй като вносът носи приходи в бюджета чрез данък добавена стойност и акцизи. От друга страна финансовият отчет не показва притеснителни данни, тъй като приходите и разходите вървят по план.
Икономистът обясни, че страната ни разчита много на косвените данъци под формата на ДДС и акцизите, които са с 10-15 процентни пункта по-високи, отколкото трябва. Той допълни, че единственият начин за прекъсване на тази зависимост е налагането на прогресивни данъци, които да се прилагат успоредно с намаляване на косвените данъци.
Икономическият растеж се очаква да бъде по-нисък от предвидения в бюджета, но до края на годината тази тенденция може да се обърне, особено ако видим някои намаления на лихвените проценти от Европейската централна банка, за да стимулира възстановяването. Той добави, че най-голямата опасност пред българската икономика е именно политическа.
„Рисковете са много големи, особено от гледна точка на основните приоритети пред страната: Еврозоната и Националният съюз на ценните книжа са именно политическите рискове, които в момента нямаме извънредни икономически рискове.
Вижда се, че през последните години в България започна да се оформя конкурентен частен сектор, но валутният борд с големите си минимални задължителни резерви в банките пречи на инвестициите у нас. Минималните задължителни резерви са около 12 пъти по-големи от тези в еврозоната, което означава, че този ресурс е „замразен“ в банките, което води със себе си по-високи лихви.
Високотехнологичният сектор на страната ни е потенциал за растеж на икономиката, като се вижда, че и без държавна помощ той може да расте. Но проблемът е в недостига на работници, който според госта може да се реши с увеличаване на минималната заплата.
Този ход ще създаде две стратегически ползи за България: първата е, че ще привлече чуждестранни и български работници, работещи в чужбина, и втората е, че с увеличаването на заплатите работникът ще започне да цени работното си място, което ще увеличи производителността.
„Ако правителството има някаква стратегия, тя трябва да се изрази в това – бързо влизане в еврозоната и продължаване на политиката на повишаване на заплатите. Трябва ни правителство с ясна икономическа стратегия за модернизиране на страната.
More Stories
Trump Media на Доналд Тръмп публикува печалби, тъй като акциите на DJT спират в деня на изборите. Ето и подробностите.
Приходите от Microsoft Cloud нарастват заради бума на AI, но слабата перспектива тежи върху акциите
Реформи и спестявания – начинът за овладяване на тревожния бюджетен дефицит