PRKernel

Доставчик на новини в реално време в България, който информира своите читатели за последните български новини, събития, информация, пътувания, България.

Какво се случи, когато камък с размерите на Лондон удари Земята?

Getty Images Произведение на астероид, удрящ ЗемятаGetty Images

Диаметърът на метеорита варира между 40 и 60 километра и оставя кратер с ширина 500 километра

Учените са открили, че масивен метеорит, открит за първи път през 2014 г., е причинил цунами, по-голямо от всяко известно в човешката история, и е врял океаните.

Космическата скала, която е била 200 пъти по-голяма от тази, която е унищожила динозаврите, се е сблъскала със Земята, когато нашата планета е била в ранна детска възраст преди три милиарда години.

Учени, носещи тежки чукове, отидоха на мястото на удара в Южна Африка, за да отрежат парчета скала, за да разберат инцидента.

Екипът също така откри доказателства, че масивните удари на астероиди не само са донесли опустошение на Земята, но са помогнали за процъфтяването на ранния живот.

„Знаем, че след като Земята се е образувала за първи път, все още е имало много отломки, летящи из космоса, които биха се сблъскали със Земята“, казва професор Надя Драбон от Харвардския университет, водещ автор на новото изследване.

„Но сега откриваме, че животът е наистина издръжлив след някои от тези гигантски въздействия и че всъщност процъфтява и процъфтява“, казва тя.

Метеоритът S2 беше много по-голям от космическата скала, която ни е най-позната. Този, довел до изчезването на динозаврите преди 66 милиона години, е бил широк около 10 километра, или приблизително колкото височината на връх Еверест.

Но S2 беше с диаметър от 40 до 60 километра и 50 до 200 пъти по-масивна.

Той удари, когато Земята беше още в ранните си години и изглеждаше напълно различно. Това беше воден свят само с няколко континента, стърчащи от морето. Животът беше много прост – малки организми, съставени от единични клетки.

Надя Драбон Надя и нейните колеги отидоха в източния пояс от зелени камъни Barberton в Южна Африка, за да съберат скални пробиНадя Драбон

Надя и нейните колеги отидоха в източния зеленкаменен пояс Barberton в Южна Африка, за да съберат скални проби

Мястото на сблъсък в Източен Барбъртън Грийнбелт е едно от най-старите места на Земята, което съдържа останките от разбит метеорит.

Професор Драбон пътува до там три пъти с колеги, карайки възможно най-далеч в отдалечените планини, преди да измине останалата част от пътя с раници.

Рейнджърите ги придружаваха с автоматични пушки, за да ги пазят от диви животни като слонове или носорози, или дори от бракониери в националния парк.

Те търсеха сферични частици или малки скални фрагменти, останали след удари. С помощта на чукове те събраха стотици килограми камъни и ги върнаха в лаборатории за анализ.

Професор Драпон съхраняваше най-скъпите предмети в багажа си.

„Обикновено ме спира охраната, но аз им изричам колко вълнуваща е науката и тогава те наистина се отегчават и ме оставят да мина“, казва тя.

Надя Драбон Надя и нейните колеги в източния пояс от зелени камъни Barberton в Южна АфрикаНадя Драбон

Екипът пътуваше с рейнджъри, които можеха да ги защитят от диви животни като слонове или носорози

Сега екипът е възстановил какво е направил метеоритът S2, когато се е наклонил силно към Земята. Той създаде кратер с дълбочина 500 километра и натроши скали, които бяха изхвърлени с невероятно високи скорости, за да образуват облак, който обикаля земното кълбо.

„Представете си дъждовен облак, но вместо да падат капчици вода, той изглежда като капчици разтопена скала, които валят от небето“, казва професор Драбон.

Огромно цунами щеше да обхване света, разкъсвайки морското дъно и потапяйки бреговете.

Професор Драбон посочва, че цунамито в Индийския океан от 2004 г. би избледняло в сравнение с него.

Цялата тази енергия би генерирала огромни количества топлина, която да заври океаните, причинявайки изпаряването на до десетки метри вода. Освен това ще повиши температурите на въздуха с до 100 градуса по Целзий.

Небето щеше да стане черно, задръстено от прах и частици. Ако слънчевата светлина не беше проникнала в тъмнината, простият живот на сушата или в плитки води, който разчиташе на фотосинтеза, щеше да бъде унищожен.

Надя Драбон Скала от дъното на морето с мерителен моливНадя Драбон

Екипът от геолози анализира скалите и показа доказателства за разкъсване на морското дъно

Тези въздействия са подобни на това, което геолозите са открили за други удари на големи метеорити и това, за което се подозира, че е S2.

Но това, което професор Драбон и нейният екип откриха след това, беше изненадващо. Скалните доказателства показват, че жестоките смущения са довели до производството на хранителни вещества като фосфор и желязо, които хранят прости организми.

„Животът не само беше устойчив, но се възстанови много бързо и процъфтяваше“, казва тя.

„Все едно си миете зъбите сутрин. Това убива 99,9% от бактериите, но до вечерта всичко се възстановява, нали?“ Тя казва.

Новите открития предполагат, че големите въздействия са били като гигантски торове, изпращащи основни съставки за живота като фосфор по цялото земно кълбо.

Възможно е също така цунамито, обхванало планетата, да е донесло богата на желязо вода от дълбините на повърхността, давайки на ранните микроби допълнителна енергия.

Професор Драбон казва, че тези открития затвърждават нарастващото мнение сред учените, че ранният живот наистина е бил подкрепен от бурната последователност от скали, които са ударили Земята в ранните й години.

„Изглежда, че животът след удара всъщност е бил изправен пред наистина благоприятни условия, които са му позволили да процъфтява“, обяснява тя.

Резултатите са публикувани в научното списание PNAS.