Какво ще спечели (или загуби) България с влизането си в еврозоната?

Присъединяването към Шенгенското пространство и Еврозоната, членството в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие – това са едни от най-важните приоритети на българската дипломация. Целевата дата за въвеждане на единната европейска валута е 1 януари 2025 г.

„Най-добре е България да влезе в еврозоната – в страната има изграден валутен борд и валутата ни е обвързана с еврото, което означава, че Европейската централна банка определя нашата политика. В свят, който става все по-непредсказуем ”, казва Кристалина Георгиева, изпълнителен директор на Международния валутен фонд.Все повече пълната подкрепа на Европейската централна банка е добра за сигурността на българските граждани и за икономиката.” Тя казва, че България се справя добре с дълга си – 25 -26% – което е доста под изискванията на еврозоната В интервю за Нова телевизия тя коментира: Това, че България изостава от Хърватия по отношение на еврото, оказва влияние върху икономиката: „Имаме туристическа индустрия, така че защо да не му помогнем, като въведем валута, която е позната на всички по света? Какво ни спира освен съмненията и колебанията, които трябва да бъдат разсеяни“, коментира тя.

„Все още имаме да работим за борба с инфлацията Но се движим в правилната посока. Миналата година процентът беше около 13%, а тази година е близо 7%, но има още много какво да се направи. Това е пречка, която трябва да бъде във фокуса на вниманието на политиците, чиято работа е да помогнат на страната да влезе в еврозоната. Казва Кристалина Георгиева.

За постигането на тези критерии България трябва да има ниво на инфлация с не повече от 1,5 процентни пункта по-високо от това на трите най-добре представящи се страни членки по отношение на ценова стабилност. За да изпълним стандарта за инфлация, тя трябва да е поне с 3 процентни пункта по-ниска, казва икономистът Георги Волджиев от Експертния клуб икономика и политика:

Той добави: „Инфлацията трябваше да падне до приемливи нива още в началото на следващата година. Ако е необходим доклад за конвергенция, той ще бъде направен в началото на 2024 г., а не в края на годината и трябва бъде готов до средата на 2024 г.“ ».

Относно законодателните промени, необходими за присъединяването на страната към еврозоната – приемането на закон за еврото и промените в закона за Българската народна банка – Георги Волджиев каза, че не смята, че ще има големи разногласия в Народното събрание. :

Той добави: „На политическо ниво между партиите, участващи пряко или косвено в управлението, няма разногласия.Ситуацията е много различна в сравнение с началото на годината. Имаме дори Движението за права и свободи, което изглежда напълно съгласно и няма възражения по отношение на необходимите законодателни промени. Политически не изглежда да има сериозни пречки в рамките на този парламент.

Икономистът казва, че икономическият анализ на развитието на еврозоната, извършен от Клуба на експертите по икономика и политика, показва, че еврозоната страда от редица структурни проблеми:

„Това не е идеална валутна зона и това означава, че има редица икономически дисбаланси между страните членки. Този валутен съюз се нуждае от сериозни структурни реформи, за да си върши работата“, казва Георги Волджиев, който добавя, че има две решения:

Първият е еврозоната да бъде обединена по някакъв начин, като държава с единна фискална и икономическа политика, за да могат тези различия в икономическите политики на отделните страни да бъдат изгладени. Другият вариант е еврозоната да се разпадне и да се върнем към националните валути. Ще дойде време, когато трябва да се вземе това или онова решение.

Ето какво коментира проф. Андрей Захариев, декан на катедра „Финанси“ във ВА „Димитър А.“. Ценов Икономика, за амбицията на България да се присъедини към еврозоната с целева дата 1 януари 2025 г.:

„Назначаването е добре, защото ни дава цел. Но смятам, че БНБ, Министерството на финансите и всички хора в правителството сега имат задачата да предадат посланието, че това е добре за България.

Интервюто на Даниела Голиминова и Снежана Иванова, канал Хоризонт, БНР.

Съставител Йоан Колев

Снимки: EPA/БГНЕС, Иван Русланов-БНР, Pixabay, Expert.bg