PRKernel

Доставчик на новини в реално време в България, който информира своите читатели за последните български новини, събития, информация, пътувания, България.

Как европейската столица на културата промени най-стария град в България

Как европейската столица на културата промени най-стария град в България

Въпреки че през 2019 г. имаше огромен тласък за артистите, много дългосрочни предизвикателства остават пред амбицията на Пловдив да се превърне в голям европейски културен център.

Посетете България и със сигурност ще чуете за Пловдив – голям град в Централна Южна България и културното сърце на страната.

Много малко градове в Югоизточна Европа са запазили значението си в продължение на хиляди години, вероятно не и след Пловдив. Вторият град в България има историческа история, датираща от шестото хилядолетие пр.н.е., което го прави основен претендент за титлата най-дълго обитаван град в Европа, изпреварвайки Атина и Рим.



Друг адрес, с който е известен Пловдив, е в България. През 2019 г. Пловдив стана съвместна Европейска столица на културата (ЕСК) заедно с италианския град Матера. Това е първият град в България, удостоен със званието. Неговите масивни хълмове, древни тракийски, гръцки и римски руини, великолепна ренесансова архитектура и жизнена сцена на изкуството са изложени на показ, за ​​да може светът да ги види.

Сега, четири години по-късно през 2023 г., Пловдив се връща с гордост към своите постижения и затвърждава позицията си на водещ културен център на Балканите и Европа като цяло.

Програмата на Пловдив – Европейска столица на културата 2019 премина под надслов „Заедно“ и включва 320 проекта, разделени в четири тематични платформи – Fuse, Transform, Revive и Relax.

Заявената цел на програмата беше да „допринесе за изграждането на капацитет в управлението на културни проекти, да ангажира местната сцена, да включи големи и малки независими организации и читалища и да повиши съзнанието на гражданите на Пловдив като европейски граждани“.

Година за запомняне

Културата винаги е била в центъра на гледната точка на градския съвет за града, като се възползва от водещия си културен статус в държавата. Програмата ЕСК беше от решаващо значение за съживяването на арт сцената и туристическия сектор в града. От обновяване на централните гледки до чуждестранни панаири и годишни фестивали, той внесе нов живот в най-стария град в България.

READ  Икономиката на Великобритания "не работи". Ето две основни причини.

Кандидатурата на Пловдив за Европейска столица на културата имаше скромно начало на масово ниво с местни артисти, които искаха да развият културната сфера на града. Тази философия формира официалната програма, която се стреми да съживи уникалната творческа индустрия на града и да даде тласък на туризма – сектор, в който България искаше да инвестира в дългосрочен план.

До края на 2019 г. програмата включваше около 800 събития, които привлякоха над 1,2 милиона посетители от общо 2,2 милиона, посетили града през тази година. Туризмът в града също е нараснал с 27 процента в периода 2015-2019 г., като почти половината от чуждестранните посетители идват от страните членки на Европейския съюз. Приходите от туризъм, които тези събития донесоха на българската икономика, възлизат на 400 милиона лева (205 милиона евро).

Местната арт сцена също се облагодетелства значително. Фондация „Пловдив 2019“ е създадена, за да улесни изпълнението на програмата, създавайки широка мрежа от партньорства с артисти и творчески организации, включително 90 от Пловдив, 150 от останалата част на България и 130 от цяла Европа.

Това привлече вниманието към града, предоставяйки възможности за местни и международни артисти да си сътрудничат и да популяризират местната арт сцена. Броят на културните и спортни заведения в Пловдив е нараснал с 25 на сто, а заетостта в сектора е нараснала с 16 на сто.

Въпреки че през 2019 г. имаше огромен тласък за артистите, много дългосрочни предизвикателства остават пред амбицията на Пловдив да се превърне в голям европейски културен център.

В разговор с българското списание Capital през февруари 2023 г. местният пловдивски художник и куратор Емил Миражчев коментира: „Липсва тази ясна дългосрочна визия, която е независима от политиката.“ Създаването на Музей на модерното изкуство е основна цел и голяма пропусната възможност за Мирачев, който преди това е работил по няколко големи арт проекта в града, включително галерията за съвременно изкуство Баня Старина.

„Разбира се, случиха се неща, имаше събития, но най-важното е, че ако погледнем най-важното в политиката и цялата рамка на проекта – създаването на инфраструктура – ​​клоним към голямата нула“, каза той. добави, цитирайки незавършени планове за превръщане на изоставени части от града в културни забележителности. Сред тях са проектът „Тютюневият град“ за ревитализиране на стари тютюневи складове, създаването на многофункционален арт център и културен център в ромския квартал Столипиново.

READ  Инвеститорите активисти са предприели рекорден брой атаки срещу компании

На подобно мнение е и Павел Начев от гражданската инициатива „Пловдив – град за хората“. в разговор с възникващи в Европаотбелязва, че успехите на програмата са до голяма степен благодарение на активната общност в града.

„Не беше разгърнат пълният потенциал, но определено беше от полза за града. Това обаче е изцяло благодарение на гражданите на Пловдив.“ Много проекти се провалиха по вина на градската администрация.

„Спечелването на титлата беше абсолютно фантастично за културната сцена, за имиджа на града и за туризма. Но можеше ли да бъде направено по-добре? Да, абсолютно.“

Въпреки това много проекти се реализират. Забележителни сред тях са ремонтите на централния площад и превръщането на центъра на квартал Кабана в модерен творчески квартал, пълен със занаятчийски магазини, кафенета и ресторанти.



Дългосрочна визия

Предизвикателствата са много, но културното развитие на Пловдив далеч не е приключило. Градският съвет остава ангажиран да инвестира в културния сектор в дългосрочен план – изискване не по-малко от самата програма ЕСК. Според съвета за всяко евро, инвестирано в култура, се генерират три евро приходи. Градът все още пази титлата Европейска столица на културата и до днес и е безценна марка за туристическия сектор на града. За по-нататъшно развитие на сектора, Фондация „Пловдив 2019“ продължи да работи като част от Общинския съвет след края на програмата.

Подобно на много европейски туристически дестинации, градът понесе удар по време на пандемията Covid-19, което затрудни оценката на ефектите от програмата през годините след това. Градът обаче излезе от пандемията по-силен от всякога през 2022 г., като спечели 1% повече посетители, отколкото през 2019 г.

READ  Инвеститорите очакват протокола от заседанието на Федералния резерв

Това каза зам.-кметът по култура, антики и туризъм на Пловдив Пламен Панов възникващи в Европа че през годината има и много други несвързани събития, но все пак Пловдив е известен „главно със събитията си в културната сфера“.

Той също така показва ангажимента на града към марката Европейска столица на културата през годините след края на програмата.

„Това е трайна титла и ние ще останем първата българска столица на културата. Повечето от бившите европейски столици на културата не поддържат (административната) структура на своите програми, но Пловдив го прави, за да продължи да инвестира в местната култура, ”, допълва той, обръщайки внимание на текущата работа на Фондация „Пловдив 2019”.

Относно наследството на програмата Панов отбелязва, че „повечето градове закриват организацията си за ЕСК, но Пловдив запазва собствената си организация под формата на комитет и продължава да подкрепя марката“, цитирайки планове за адаптиране на марката на програмата като официална туристическа марка на града.

Като продължение на 2019 г. градът стартира своята програма HERITAGE, която се провежда от 2020 г. и включва широка гама от събития, докато фестивали като Hills of Rock привличат редовни посетители всяка година.

Въпреки че изминаха години, откакто Градът на седемте тепета за първи път блесна в светлините на прожекторите, Пловдив остава уникален в отдадеността си към марката. 2019 година отвори нова страница в хилядолетната история на града и той за дълго време ще остане културното сърце на България.


За разлика от много новинарски и информационни платформи, възникващи в Европа Безплатен за четене и винаги ще бъде. Тук няма защитна стена. Ние сме независими, не сме свързани, нито представляваме политическа партия или търговска организация. Ние искаме най-доброто за развиваща се Европа, нищо повече, нищо по-малко. Вашата подкрепа ще ни помогне да продължим да разпространяваме информацията за този невероятен регион.

Можете да допринесете тук. Благодаря ти.

Развиваща се Европа подкрепя независимата журналистика