Как Провец 82 запозна поколението българи с компютъра

Преди 1989 г. потребителската електроника едва ли беше приоритет в по-голямата част от Източна Европа. Изключение прави Provets 82, пионер за домашен компютър в България.

Българската икономика беше в плачевно състояние в края на 70-те години на миналия век, изправена пред същите предизвикателства, които измъчваха всички планирани икономики в Европа по това време.

Не на последно място от тях е да се справят с огромния и още по-зле управляван спад на инвестициите в тежката индустрия в началото на 50-те години. Тази инвестиция остави вече остарели машини в страната, но беше твърде скъпа за надграждане или замяна, а голяма част от тежката й индустрия беше ненадмината.

И все пак малък сектор от българската икономика (поне относително) беше в добро състояние: неговият технологичен сектор. Българските заводи вече произвеждат различни компютърни компоненти и устройства като твърди дискове от края на десетилетието.

Росен Плевнелиев, бивш президент на България и почетен председател на Консултативния съвет на Tech Emerging Europe Advocates (TEEA), видя растежа на технологичния сектор в страната.

„България е специализирана в компютърните науки и софтуера. В началото на 80-те години страната беше един от петте най-големи износители на компютърни компоненти в света“, казва той. Растяща Европа.

ИМКО-1

Комунистическото правителство на България виждаше все повече и повече компютри за съживяване на огромната икономика, вярвайки, че те могат да създадат нова ера за комунизма, където обикновените задачи могат да бъдат автоматизирани и работниците наистина освободени.

По заслуга, комунистическа България е съвсем права. Започна да обучава новото поколение млади хора за работа с компютри.

„Повече от 60 научни и технологични институции, университети и фабрики са създадени като част от Националната екосистема на информационните технологии“, казва Флевнелиев. „В резултат на това първите 8-битови, 16-битови и 32-битови компютри, графични станции и съоръжения за съхранение на паметта бяха преработени и разработени месеци по-късно за еквивалентни западни продукти.“

Разработката на първия български персонален компютър, известен като ИМКО-1 (от персонален микрокомпютър) започва през 1979 г. в Технологичния институт по кибернетика и роботика.

Бяха произведени около 50 бройки за тестови цели. Технически IMKO-1 е обратно гравиран клонинг на персоналния компютър Apple II Plus, с някои модификации, като например възможността за показване на шрифтове на кирилица.

IMKO-1 се похвали с MHz процесор, 48 килобайта памет и порт за касетофон, предназначен за съхранение.

Компютърът победи западните си колеги в една ключова област – можеше да управлява ръка на робот, ROBKO-1.

По това време роботизираните компоненти обикновено се контролираха от миникомпютри, които бяха по-големи и по-скъпи от микрокомпютри като IMKO-1.

Редници82

По същество ИМКО-1 е прототип, който може да се превърне в Правец 82.

Започвайки от живота си като ИМКО-2, той е преименуван, за да отразява произхода му – нова компютърна фабрика в западнобългарския град Правец, родния град на дългогодишния лидер на БКП Тодор Шивко.

Шивков беше категоричен привърженик на плановете на България да се превърне в електроцентрала в производството на компютри: веднъж той каза, че страната трябва да се превърне в „Япония на Балканите“.

Представен през 1982 г., Provets 82 има много подобрения спрямо предшественика си, включително опционалното 5,25-инчово флопидисково устройство за съхранение.

Но имаше персонален компютър номинално чрез Правец 82, който някои в България всъщност можеха да си купят за собствена употреба.

Вместо това повечето училища направиха първите си усилия в компютърната сфера, като правителството предостави хиляди единици Правец 82.

Скоро в цялата страна възникват компютърни клубове, където младите хора се занимават с различни програми и компоненти за роботика.

В същото време, когато сцената на развлекателните видеоигри в Обединеното кралство се нажежаваше (на домашни компютри като ZX Spectrum и Commodore 64), младите хора в България все повече помагаха на компании с местни компютърни програми, от графичен дизайн до управление на резервации. Хотелски стаи.

Голям в СИВ

Провец 82 остави своя отпечатък и в чужбина. В разгара на българската компютърна хардуерна индустрия в края на 80-те години тя осигурява 40 процента от всички компютри, намиращи се в страните от СИВ.

В крайна сметка техноутопизмът, очакван от Шивков и други членове на комунистическата партия, не се осъществи.

След като България изостави комунизма и централното планиране и отвори пазарите си, тя вече няма да може да произвежда и продава компютри на базата на директна кражба на западни проекти.

Но е погрешно да се каже, че всичко това е напразно. След като икономиката беше либерализирана, едни от първите частни компании в страната бяха компютърни компании, притежавани и управлявани от същите деца, които бърникаха с звената на Провец в училището.

Много от тях се отправиха към Силиконовата долина, носейки със себе си усещане за STEM експертиза и техноутопизъм, макар и в нова строга лична и либерална форма.

Тъй като България намира опората си в новата глобализирана икономика, тя отново се очертава като регионален лидер в ИКТ индустрията със среда за стартиране, която продължава да процъфтява.

„Логично е, че през последните години България успя да подобри допълнително своя силен потенциал от миналото, като създаде просперираща и всеобхватна среда на информационните технологии, която се разпространява във всички аспекти на игралната индустрия, големите данни, AI и софтуерното инженерство“, казва Флевнелиев. .

Можете ли да благодарите на Provets 82?

Не. Но наличието на компютри и навлизането на програмирането създаде поколение българи, които познават добре компютрите, нетърпеливи да създадат своя версия на Япония на Балканите.

Снимка: Шах на личен 82. Седмица в Переславл / Wikimedia Commons (CC BY-SA 4.0).

За разлика от много новинарски и информационни сайтове, Растяща Европа Безплатно за четене, винаги ще бъде. Тук няма зарядна стена. Ние сме независими, свързани или представляващи всяка политическа партия или бизнес субект. Искаме най-доброто за растяща Европа, нищо повече, нищо по-малко. Вашата подкрепа ще ни помогне да продължим да разпространяваме информацията за този прекрасен регион.

Можете да допринесете Тук. Благодаря.