Как са България и Румъния в ЕС?

Румъния и България наблюдават през последните 15 години бавно, но стабилно покачване на стандарта на живот, както и много обрати в осъществяването на реформи във всички области на обществения живот, от икономиката до така необходимия основен ремонт на съдебни системи.

Остарялата и твърда бюрократична система, както и култура на клиентска политика и измами с европейско финансиране помрачи цялостната картина на присъединяването на двойката.

И все пак двете страни успяха да усвоят десетки милиарди евро от Брюксел – пари, използвани за изграждане на нова инфраструктура и разширяване на тяхното земеделие.

Според представителството на Европейската комисия в Румъния, за 15-годишното си членство в ЕС Румъния е получила финансиране от ЕС в размер на 62 милиарда евро и е внесла 21 милиарда евро в бюджета на ЕС.

„Икономически погледнато, Румъния е нетен бенефициент на европейско финансиране“, каза Рамона Кириак, ръководител на представителството на Европейската комисия в Румъния, на пресконференция.

„Просто изчисление разкрива положителен баланс от 41 милиарда евро. Но бих искал да подчертая, че не става дума само за пари, а за европейска солидарност. Бих искал да отбележа, че европейското финансиране присъства навсякъде в Румъния, те са неразделна част част от развитието на страната през тези 15 години“.

Въпреки че и България, и Румъния все още имат едни от най-ниските заплати в ЕС, техният БВП нарасна значително. То двойно за България и почти утроен за Румъния.

И двете страни обаче продължават да са на дъното на лигата на ЕС по отношение на заплатите, транспортната инфраструктура, здравеопазването и образованието.

България продължава да бъде най-бедният член на ЕС, следвана от Румъния. И в двете нации производителността на труда и конкурентоспособността са най-ниски.

Системите на здравеопазване и в двете страни постоянно се класират през последните години като най-лошите в ЕС според Евро здравен потребителски индекс.

Румъния (661 евро на жител) и България (626 евро на жител) харчат по-малко за своята медицинска система от която и да е друга страна от ЕС, според Евростат, далеч зад най-добрите производители като Люксембург, Швеция и Дания, всяка с над 5500 евро разходи за здравеопазване на жител всяка година.

Последният здравен доклад на Европейската комисия също поставя държавите от Югоизточна Европа на последно място по отношение на общата продължителност на живота на техните граждани. Румънци и българи сега умират още по-млади от преди.

Членството в ЕС обаче помогна на двете страни да останат на път.

Много вероятно е надзорът на Европейската комисия да е помогнал на Румъния да запази функционираща система на правовата държава, особено по време на протестите през 2017-2019 г. Тогава управляващата партия се опита да промени наказателния кодекс, за да помогне на членовете на партията си да избягат от обвинения в корупция, привличайки гняв от Брюксел, който предупреди, че Румъния се отдалечава от върховенството на закона и против нормите на ЕС.

Членството в ЕС уравновесява корупционните тенденции на техните политически класи, но в същото време двете страни все още не са приети в Шенгенското пространство.

Паспорти, моля!

В Румъния официални лица казват, че страната е била готова от години да се присъедини към Шенген.

Въпреки че сега се радва на подкрепата на Европейския парламент, след неотдавнашен доклад, опитът на България и Румъния да се присъединят към зоната за безконтролно пътуване е неравностойно пътуване.

След като беше одобрен от Европейския парламент през юни 2011 г., Съветът на министрите го отхвърли през септември същата година – като правителствата на Франция, Холандия и Финландия се позоваха на опасения относно недостатъците в мерките за борба с корупцията и в борбата с организираната престъпност.

Румъния и България също не са част от еврозоната, въпреки големия им интерес към присъединяването.

Румъния се движи напред-назад по различни етапи от процеса на присъединяване през последните 15 години, откакто стана част от ЕС, очертавайки планове и определяйки множество срокове за присъединяване към еврозоната.

Страната изостава в готовността си да приеме единната валута. По-рано Румъния определи 2024 г. като краен срок за присъединяване към еврозоната, но шансовете това да се случи са малки, така че властите преместиха този срок обратно до 2027-2028 г.

От друга страна, България е приета във валутния механизъм (ERM II) – първата стъпка за присъединяване към еврото.

Длъжностните лица в България определят 1 януари 2024 г. за дата на присъединяване към eurozne. Представители на правителството заявиха, че няма да има преходен период и че националната валута и еврото ще циркулират едновременно в продължение на един месец, като българският лев ще бъде изтеглен от обращение в началото на февруари 2024 г.