Международният валутен фонд понижи прогнозата си за икономическия растеж на България за тази година

Международният валутен фонд понижи прогнозите си за развитието на българската икономика за тази година, като в същото време заложи на по-висока инфлация. Това показват данните, съдържащи се в последния преглед на световната икономика, озаглавен „Стабилен, но бавен растеж: устойчивост сред различията“, каза представителят на БТА във Вашингтон.

За тази година Международният валутен фонд очаква българската икономика да нарасне с 2,7 процента. Това е по-ниска оценка от есенния доклад, публикуван през октомври миналата година, който очакваше растеж от 3,2 процента.

През 2023 г. икономиката на страната ни е нараснала с 1,8 процента.

В оценката си за 2025 г. Международният валутен фонд очаква националната ни икономика да нарасне с 2,9 процента.

По отношение на инфлацията Фондът очаква нивото на инфлация да достигне 3,4% през 2024 г., след очакванията за ръст на потребителските цени от 3%, записани в доклада от октомври. За 2025 г. фондът очаква инфлацията да се забави до 2,7 процента.

В пролетните прогнози на МВФ сочи още, че безработицата у нас през 2024 г. ще падне до 4,3 на сто при очаквано ниво от 4,4 на сто в октомврийския доклад. През 2023 г. нивото на индекса достигна 4,4 процента. През следващата година индексът ще продължи да се понижава, достигайки 4,2%, според очакванията на експертите на Фонда.

Оценки на други институции

Европейската комисия обяви през февруари, че реалният БВП на България се очаква да нарасне с 1,9 процента през 2024 г. След това Европейската комисия ревизира увеличението от есенната си прогноза за очакванията за растеж на българския БВП.

За сравнение, Българската народна банка прогнозира ръст на БВП от 2,2 на сто за текущата година в мартенската си макроикономическа прогноза, публикувана по-рано днес, а прогнозата на Министерството на финансите за приемането на държавния бюджет предвижда ръст на БВП от 3,2 на сто.

Регионален контекст

За Европа като цяло Международният валутен фонд в своя пролетен доклад повиши прогнозата си за растеж за 2024 г. до 1,6% от оценка от октомври от 1,5%.

Сред страните от региона икономиката на Румъния се очаква да нарасне с 2,8 процента, а на Гърция – с 2,0 процента.

За Хърватия фондът прогнозира ръст на БВП от 3,0 процента тази година, ревизия нагоре от анализа от октомври, който прогнозира растеж от 2,7 процента.

Международният валутен фонд повиши прогнозата си за растеж на световния БВП през 2024 г.

Международният валутен фонд ревизира нагоре прогнозите си за глобалния икономически растеж, според последния пролетен доклад на МВФ за глобалните икономически перспективи. Според последните оценки на Washington Foundation глобалният икономически растеж тази година ще достигне 3,2 процента, същото ниво като през 2023 г. В междинната си прогноза за януари Международният валутен фонд посочи, че индексът за тази година ще нарасне с 0,1 процентни пункта по-ниско или с 3,1 на сто.

Очаква се средната глобална инфлация да се забави от 5,9% в края на 2024 г. до 4,5% в края на 2025 г. Новата оценка на МВФ показва, че увеличението на цените ще бъде по-високо тази година (+0,1 процентен пункт) от прогнозите през януари важи за 2025 г.

„Глобалната икономика остава забележително устойчива, като растежът се задържа стабилно, тъй като инфлацията се връща към целевите нива. През последните години глобалната икономика беше свидетел на редица предизвикателства, вариращи от прекъсвания на веригата за доставки в резултат на пандемията и войната на Русия срещу. .. В Международния валутен фонд Пиер-Оливие Горенкос отбеляза, че „Украйна, която предизвика глобална енергийна и хранителна криза, съчетана със значително покачване на инфлацията, беше последвана от синхронизирано глобално затягане на паричната политика.“

Въпреки многото мрачни прогнози обаче светът успя да избегне рецесия, банковата система се оказа до голяма степен устойчива и големите нововъзникващи пазарни икономики не бяха засегнати от внезапни сътресения. Освен това растящата инфлация – въпреки нейната тежест и свързаната с нея криза на разходите за живот – не е причинила неконтролирани спирали в разходите за заплати, както се посочва във въведението към пролетните прогнози на МВФ.

промените

По отношение на развитите икономики, МВФ понижи прогнозата си за растеж на икономиката на еврозоната тази година (+0,8 процента, спад от 0,1 процентни пункта от януарската оценка), Великобритания (+0,5 процента, 0,1 процента по-ниска от януарската прогноза) и Канада. (+1,2 процента, 0,2 процентни пункта по-ниско от прогнозата за януари).

Сега обаче Фондът очаква по-силен растеж в САЩ (+2,7%, или 0,6 процентни пункта по-висок от предишната прогноза), като Япония остава непроменена.

Основната причина за понижението на икономиката на еврозоната е влошаващата се ситуация в Германия, Франция и Италия, за които икономическите оценки бяха понижени съответно с 0,1 процентни пункта, 0,3 процентни пункта и 0,3 процентни пункта до растеж от 0,8 на сто. И 0,2 процента и 0,7 процента.

Според оценките на Международния валутен фонд икономиката на САЩ вече надхвърля темпа на растеж отпреди пандемията.

В еврозоната икономическият растеж остава слаб, тъй като затягането на паричната политика и разходите за енергия, както и планираната фискална консолидация оказват натиск върху активността. Продължаващият висок ръст на заплатите и устойчивата инфлация в услугите могат да забавят връщането на инфлацията към целевото ниво.

За Китай през 2024 г. прогнозата остава без промяна – за ръст на БВП от 4,6%, но за Индия е повишена с цели 0,3 процентни пункта до 6,8%.

Според пролетните прогнози на МВФ руската икономика ще нарасне с 3,2% през 2024 г. и 1,8% през 2025 г., значително увеличение спрямо прогнозите от януари за двете години.