Волята и ангажиментът за разширяване на ЕС са налице, но засега няма нищо конкретно на масата. Това беше посланието, изнесено от лидерите на ЕС по време на срещата на върха ЕС-Западни Балкани на 6 октомври в Словения.
Председателят на Съвета на ЕС Шарл Мишел говори за първи път за необходимостта от политическо решение за малцинствата и за начина, по който те са третирани в някои страни.
Без да се уточнява коя група, стана ясно, че има предвид българи и албанци в Република Северна Македония (РНМ) и напрежение около резултатите от настоящото преброяване в страната по искане на Европейския съюз (последното е проведено 19 преди години). От своя страна председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен каза, че „Западните Балкани са част от същата Европа като страните членки и Европейският съюз не е завършен без тяхното присъединяване“ и това е крайната цел. Липсата на яснота кога точно ще бъде постигната тази цел се компенсира от икономически план от 9 милиарда евро в региона, който се очаква да генерира допълнителни 30 милиарда евро за стимулиране на икономиките, както и пътна карта за зелена трансформация, по-нататъшно намаляване в такси за роуминг и др.
Урсула фон дер Лайен говори и за оставащите отворени въпроси „5 + 1“ между София и Скопие и свързаните с тях преговори, на които Европейската комисия би искала да съдейства, за да се ускори тяхното разрешаване. Предизвикателствата не се споменават официално, но се смята, че се основават на Меморандума за отношения между България и Република Македония. Сред тях са защитата на правата на българските малцинства, смяната на учебниците, изменението на конституцията и включването на българите в националните държави, включени в преамбюла.
новините
Седмични актуализации с най-новите ни статии и редакционни коментари.
More Stories
Trump Media на Доналд Тръмп публикува печалби, тъй като акциите на DJT спират в деня на изборите. Ето и подробностите.
Приходите от Microsoft Cloud нарастват заради бума на AI, но слабата перспектива тежи върху акциите
Реформи и спестявания – начинът за овладяване на тревожния бюджетен дефицит