Могат ли България, Румъния, Гърция и Турция да постигнат климатичните цели на COP26?

Изминаха повече от пет години от приемането на Парижкото споразумение и остават само няколко седмици до COP26. – 26 -тата конференция на ООН по изменението на климата – която ще се проведе в Глазгоу от 1 до 12 ноември тази година. И така, ето навременно обобщение на основните цели на COP26 – Пише Николай Бариков, журналист и бивш депутат в Европейския парламент.

Срещата се стреми да обърне внимание на благосъстоянието на планетата и хората – което означава намаляване на изкопаемите горива, намаляване на замърсяването на въздуха и подобряване на здравето по целия свят. Ще се акцентира върху постепенното премахване на въглищата по целия свят и спирането на обезлесяването.

Една от четирите цели на COP 26 е да помогне на страните да се адаптират, за да защитят общностите и естествените местообитания

Реклами

Климатът, разбира се, вече се променя и ще продължи да се променя дори когато държавите намаляват емисиите, понякога с опустошителни последици.

COP 26 Адаптационна цел 2 има за цел да насърчи страните, засегнати от изменението на климата, да: защитават и възстановяват екосистемите; Изградете защита, алармени системи, инфраструктура и устойчиво земеделие, за да избегнете загуба на жилища, поминък и дори живот

Мнозина смятат, че въпросът за кафявото поле спрямо въпроса за зеленото поле е въпрос, който не може да бъде пренебрегнат, ако искаме да предотвратим упадъка на видовете.

Реклами

„Възстановяването се отнася преди всичко до свързаност – екологична свързаност и икономическа взаимозависимост, но също така и до социална и културна свързаност“, каза експертът по климата Ребека Уригли.

Разгледах усилията, които се полагат и все още трябва да се положат в четири държави от Европейския съюз, а именно България, Румъния, Гърция и Турция.

В България Центърът за изследване на демокрацията казва, че най-бързият и най-рентабилен начин за постигане на декарбонизация на цялата българска икономика е трансформирането на микса за доставка на електроенергия. Това, добавя той, ще изисква незабавно (или възможно най -скоро) спиране на ТЕЦ на лигнитни въглища и „отключване на огромния потенциал на страната за възобновяема енергия“.

„Следващите три до седем години ще бъдат от решаващо значение за реализирането на тези възможности и за осъществяването на зелена икономическа трансформация в България, като в същото време подобряват благосъстоянието и качеството на живот на българските граждани“, каза говорител.

В края на юни Съветът на Европейския съюз даде зелена светлина на първия европейски закон за климата, след като законодателството беше прието от Европейския парламент няколко дни по -рано. Законът е предназначен да намали парниковите емисии с 55 процента (в сравнение с нивата от 1990 г.) до 2030 г. и да достигне климатична неутралност през следващите 30 години. Двадесет и шест държави-членки гласуваха за него в Съвета на Европейския съюз. Единственото изключение беше България.

„Въздържането на България от европейското законодателство в областта на климата не само изолира страната в рамките на ЕС, но и разкрива два познати недостатъка в българската дипломация“, каза Мария Семьонова от Европейския съвет по външни отношения.

По отношение на Румъния външното министерство на страната заяви, че централноевропейската държава „се е присъединила към борбата срещу изменението на климата и подкрепя изпълнението на приоритетите в тази област на регионално, международно и глобално ниво“.

Въпреки това, Румъния се нарежда на 30 -то място в Индекса за ефективност на изменението на климата (CCPI) 2021, разработен от Germanwatch, NewClimate Institute и Climate Action Network. Миналата година Румъния се класира на 24 -то място.

Институтът казва, че въпреки големия потенциал в сектора на възобновяемата енергия в Румъния, „слабите политики за подкрепа, съчетани със законодателни несъответствия, продължават да противодействат на преминаването към чиста енергия“.

По -нататък той казва, че Румъния „не се движи в правилната посока“, когато става въпрос за намаляване на емисиите на парникови газове и използването на енергия.

Рекордната лятна жега в Южна Европа причини опустошителни горски пожари, които опустошиха горите и домовете и унищожиха жизненоважната инфраструктура от Турция до Гърция.

Средиземноморският регион е уязвим от изменението на климата, особено поради чувствителността си към суша и повишаване на температурите. Прогнозите за климата за средиземноморския регион показват, че регионът ще стане по -топъл и по -сух с увеличаване на честотата и честотата на екстремни метеорологични явления.

Според средната площ, изгорена на пожар, Гърция има един от най -сериозните проблеми с горските пожари сред страните от Европейския съюз.

Гърция, подобно на повечето страни от ЕС, казва, че подкрепя целта си за неутралност на въглерода до 2050 г., а целите на Гърция за смекчаване на климата се формират до голяма степен от целите и законодателството на ЕС. Като споделя усилията на ЕС, Гърция се очаква да намали емисиите от СТЕ извън ЕС с 4% до 2020 г. и с 16% до 2030 г. в сравнение с нивата от 2005 г.

Гърция може да посочи подобрения в енергийната ефективност и икономията на гориво на превозни средства, увеличаване на вятърната и слънчевата енергия, биогоривата от органични отпадъци, цената на въглерода – и защитата на горите.

Бушуващите горски пожари и рекордни горещи вълни тази година, наблюдавани в Източното Средиземноморие, подчертаха уязвимостта на региона към последиците от глобалното затопляне.

Те също така засилиха натиска върху Турция да промени политиката си в областта на климата.

Турция е една от само шестте държави – включително Иран, Ирак и Либия -, които все още не са ратифицирали Парижкото споразумение за климата от 2015 г., което показва ангажимента на страната за намаляване на емисиите на въглерод.

Кемал Киликдароглу, ръководител на видната опозиционна Републиканска народна партия, казва, че турското правителство няма генерален план за борба с горските пожари, и казва: „Трябва незабавно да започнем подготовката на страната ни за нови климатични кризи“.

Турция, която си е поставила за цел намаляване на емисиите с 21% до 2030 г., е постигнала значителен напредък в области като чиста енергия, енергийна ефективност, нулеви отпадъци и залесяване. Турското правителство също е предприело редица пилотни програми, които имат за цел да подобрят адаптацията и устойчивостта на климата.

Лидерът на конференцията на ООН COP 26 в Глазгоу в края на годината предупреди, че ако не се предприемат действия по изменението на климата, това ще доведе до „катастрофални“ последици за света.

„Не мисля, че има друга дума за това“, предупреждава Алок Шарма, британският министър, отговорен за COP26.

Неговото предупреждение към всички участници в конференцията, включително България, Румъния, Гърция и Турция, идва на фона на нарастващата загриженост относно изменението на климата.

Емисиите продължават да нарастват през последното десетилетие и в резултат на това Земята сега е с около 1,1 ° C по -топла, отколкото в края на най -горещите регистрирани температури.

Николай Бариков е журналист и политически оператор, бивш главен изпълнителен директор на TV7 България и бивш заместник -председател на Съвета на директорите на групата ECR в Европейския парламент..