Най-добър филм за вдигане на тежести с българския Абаджиев 1987 г

Последна актуализация на 6 август 2023 г

Българската система за вдигане на тежести най-общо се отнася до интензивния, състезателен тренировъчен стил, разработен от Иван Абаджиев през 80-те и 90-те години на миналия век. Неговият български отбор се радваше на огромен успех през тези десетилетия, поставяйки световни рекорди във всички тегловни категории и печелейки една световна титла след друга. Режимът на Абаджиев, спорен дори днес, се превърна в духовен предшественик на фанатиците от MAX OUT EVERY DAY, въпреки че, както Макс Айта обяснява в това видео, методологията може да е имала повече нюанси, отколкото мнозина си мислеха.

Разбира се, българите на Абаджиев също бяха обвинявани – и наказвани – няколко пъти за допинг, а сега Българската федерация по вдигане на тежести има наследство от скандал. Всъщност целият отбор получи забрана да участва на Олимпийските игри в Рио през 2016 г.

Въпреки че методите му бяха сурови, Абаджиев се отнасяше към щангистите като към професионалисти с една единствена цел: да печелят големи вдигания. Тренировките и състезанията, заснети в „School of Champions“ – който обхваща преди и дните на Световното първенство по силов трибой за мъже през 1987 г. – остава един от малкото пълнометражни документални филми за професионални щангисти.. Това е легендарно състезание, което видя – наред с други неща – счупени рекорди в изтръгването и чистия скок в супертежка категория.

И преди да щракнете, целият филм е дублиран на английски.

https://www.youtube.com/watch?v=pt9qcyfUpo

Българите доминираха в надпреварата, като спечелиха 26 медала при мъжете и 16 отличия при жените. Кратка историческа бележка: 1987 г. беше първата година на Световното първенство по силов трибой за жени. Състезанието за мъже се проведе в Острава, Чехословакия, докато състезанието за жени се проведе в Дейтона Бийч, Флорида.

На Олимпийските игри в Сеул през 1988 г. България се състезава с много по-малък отбор и според слуховете смяната се дължи на притесненията на треньора, че атлетите ще бъдат арестувани за подобряване на представянето. Всъщност двама българи, които вдигнаха в Сеул (и спечелиха своите категории), бяха отнети титлите си по-късно заради допинг: Митко Гръбнев и Ангел Йенчев.

Дали „School of Heroes“ е най-добрият документален филм по отношение на продукцията, темпото, операторското майсторство, хронологията и разказа? Е, не, всъщност бихме казали, че му липсват всички тези точки. Има важни повдигания, които са посочени, но не са показани, моменти, когато тежестите изглежда падат от един атлет на друг, и диалог, който е изваден от контекста. Но когато става въпрос за филми за вдигане на тежести, просяците не могат да избират и това е може би най-добрият поглед, който някога ще имаме към система, която е създала някои исторически силни спортисти – дори това да е само временна слава.