Най-силното слънчево изригване от 2017 г

Обсерваторията за слънчева динамика на НАСА засне това изображение на слънчево изригване — както се вижда в ярката светкавица най-вляво — на 31 декември 2023 г. Изображението показва подгрупа от интензивна ултравиолетова светлина, която подчертава много горещия материал в изригванията, който е оцветен . В жълто и оранжево. Източник: NASA/SDO

Слънцето отприщи мощно слънчево изригване с пик в 16:55 ч ESTна 31 декември 2023 г. НАСАОбсерваторията Solar Dynamics, която постоянно наблюдава Слънцето, засне изображение на това събитие.

Слънчевите изригвания са мощни изблици на енергия. Слънчевите изригвания и изригвания могат да засегнат радиокомуникациите, електрическите мрежи и навигационните сигнали и да представляват риск за космическите кораби и астронавтите.

Това сияние е оценено като X5.0 сияние. Клас X показва най-интензивните изригвания, докато числото предоставя повече информация за тяхната сила.

Кредит: Център за прогнозиране на космическото време на NOAA

Повече подробности бяха предоставени от Центъра за прогнозиране на космическото време на Националната администрация за океаните и атмосферата:

Glow X5.0 (R3 Strong Radio Blackout) от Ной/SWPC Зона 3536 се случи на 31/2155 UTC. Това изригване идва от същата област, в която се появи изригването X2.8 на 14 декември 2023 г. Това е и най-голямото изригване, наблюдавано от 10 септември 2017 г., когато се случи изригването X8.2. Въпреки че увереността е ниска, моделирането на изхвърлянето на коронална маса (CME), свързано с това събитие, идентифицира възможността за близки удари близо до Земята още на 2 януари. В отговор беше установено наблюдение на геомагнитна буря G1 (малка), валидна на 2 януари.

Изхвърляне на коронална маса и слънчеви изригвания. Източник на изображението: NASA Goddard Space Flight Center/Mary Pat Hrebek-Keith

Слънчеви изригвания

Слънчевите изригвания са внезапни, интензивни изблици на радиация, излъчвана от повърхността на Слънцето, често близо до слънчеви петна. Тези изригвания са резултат от освобождаването на магнитна енергия, съхранявана в слънчевата атмосфера. Тази енергия нагрява слънчевата материя до десетки милиони градуси, излъчвайки гама лъчи, рентгенови лъчи и ултравиолетова радиация.

Слънчевите изригвания се класифицират основно в три категории въз основа на тяхната сила: категория C, категория M и категория X.

• Фенери от клас C: Това са малки ракети, които имат малко въздействие върху земята. Те са често срещани и могат да се появят често в периоди на висока слънчева активност.
• M серия ракети: Това са средно големи изригвания, които могат да причинят кратки прекъсвания на радиото на полюсите и леки радиационни бури, които могат да застрашат астронавтите.
• Факли от клас X: Най-интензивният тип, тези изригвания могат да доведат до прекъсване на радиото в цялата планета и дълготрайни радиационни бури. Те често са придружени от изхвърляне на коронална маса (CME), което може да има значителни ефекти върху магнитосферата и геомагнитното поле на Земята.

Всяка категория е десет пъти по-силна от предишната категория и във всяка категория има по-фина скала от 1 до 9. Например, блясък X5 е пет пъти по-силен от блясък X1.

Концептуално изображение на художника на обикалящия около Земята сателит SDO. Кредит: НАСА

Обсерваторията за слънчева динамика на НАСА

Обсерваторията за слънчева динамика (SDO) на НАСА е космическа мисия, стартирана през февруари 2010 г. като част от програмата Living with a Star (LWS). Основната цел на SDO е да разбере влиянието на Слънцето върху Земята и околоземното пространство чрез изучаване на слънчевата атмосфера в малки мащаби на пространството и времето и на много дължини на вълните едновременно.

SDO е оборудван с набор от инструменти, които осигуряват обратна връзка, водеща до по-пълно разбиране на слънчевата динамика:

1. Асоциация за въздушна фотография (AIA): Той прави изображения на слънчевата атмосфера на множество дължини на вълната, за да съпостави промените на повърхността с вътрешните промени.
2. Хелиоптични и магнитни изображения (HMI): Той изучава слънчевото магнитно поле и произвежда данни за идентифициране на вътрешни източници на слънчеви колебания.
3. Екстремен UV контрастен експеримент (EVE): Измерва екстремната ултравиолетова радиация на слънцето точностТова е важно за разбирането на ефекта върху земната атмосфера.

Чрез постоянно наблюдение на Слънцето SDO помага на учените да научат повече за слънчевата активност и как тя влияе върху Земята и играе критична роля в способността ни да прогнозираме космически метеорологични събития.