Нарастващите политически кризи пращат българските компании в неизследвана територия – Euractive

България се насочва към шестите си парламентарни избори за три години, след като бившият еврокомисар Мария Габриел (ГЕРБ, ЕНП) оттегли кандидатурата си за министър-председател в понеделник, въпреки по-ранни политически сделки, които потвърдиха, че тя ще заеме поста.

Провалът на правителствените преговори между ГЕРБ и Продължаваме промяната – Демократична България (ПП-ДБ), двете най-големи политически партии в страната, изпрати българските компании в неизследвана територия след конституционните промени, направени в края на миналата година.

„Липсата на съгласие по време на политическите преговори обезсмисля процеса на избор на министър-председател и правителство“, каза Габриел в изявлението си, изпратено до парламента.

Преди девет месеца бившите съперници ГЕРБ и ПП-ДБ съставиха кабинет, ръководен от Николай Тенков от ПП-ДБ, който ще подаде оставка на 6 март и Габриел ще поеме премиерския пост. Планираният цикъл обаче се провали.

Българският парламент ще проведе официално гласуване във вторник, за да обяви премиерския му мандат за провален. След това президентът Румен Радев, известен с противопоставянето си на военната помощ за Украйна, ще даде на ПП-ДП, вторият по големина парламентарен блок, мандат за съставяне на правителство.

Шансовете за втори опит за съставяне на правителство обаче също няма да бъдат успешни, тъй като ГЕРБ обяви, че ще поднови политическите преговори едва след нови парламентарни избори. Други парламентарни формации могат да съставят правителство само с подкрепата на ГЕРБ и ПП-ДБ като трета и последна инстанция.

Ако това усилие се провали, новата конституционна процедура ще изисква Радев да избере временен министър-председател от списък от 10 души на висши позиции в държавната администрация. Това са председателят на Народното събрание, управителят или подуправителите на Българската народна банка, председателят на Сметната палата и двамата им заместници, националният омбудсман и техният заместник.

Практиката за назначаване на временен министър-председател тепърва ще се тества и ако някой от 10-те откаже назначението, сегашната политическа криза в София рискува да стане конституционна.

Както показа опитът от политическата криза от 2021-2022 г., българската конституция беше променена през 2023 г., за да се премахнат прекомерните правомощия на президента при назначаването на служебни правителства в страната.

В неделя вечерта премиерът в оставка Николай Тенков (ПП-ДБ) покани лидера на ГЕРБ Бойко Борисов да подпише споразумение с ПП-ДБ за избягване на политическа криза. От ГЕРБ отговориха, че преговори ще могат да се водят едва след предсрочни избори, които ще съвпаднат с евроизборите на 9 юни.

Политическата криза в София заплашва стремежите на България да се присъедини към Европейския съюз, да получи пълноправно членство в Шенген и да продължи да изпраща военна помощ на Украйна – включително, например, предложението, изпратено до парламента, да предостави на Украйна пакет от военна помощ на стойност близо 150 милиона долара. Тежка военна техника, съобщава Euractiv.

(Красен Николов | Euractiv.bg)

Прочетете повече с Euractiv