Нежеланието на България да се бори с изменението на климата – Европейски съвет по външни отношения

В края на юни Съветът на Европейския съюз даде зелена светлина на първия европейски закон за климата, след като законодателството беше прието от Европейския парламент няколко дни по-рано. Законът има за цел да намали емисиите на парникови газове с 55 процента (в сравнение с нивата от 1990 г.) до 2030 г. и да достигне климатична неутралност през следващите 30 години. Европейският съюз постепенно се превръща в шампион по климата и този ход превръща неговото морално задължение в законно. Законът предоставя на европейските граждани и предприятия сигурност и яснота по пътя към зелената трансформация.

Докато евродепутатите са от противоположни страни на политическия спектър неприемливо Някои разпоредби на закона бяха гласувани от 26 държави-членки в Съвета на Европейския съюз. Единственото изключение беше България. Служебното правителство на страната, което съществува от средата на май, обясни въздържането с кратък и неясен коментар: „Окончателният компромис не отразява адекватно националната ни позиция“. По-късно българското министерство на околната среда и водите специфични че приетият текст не отчита много искания от българското правителство, като включването на природен газ като преходно гориво до 2030 г .; признаване на технологично неутрален подход към трансформацията; Или предложение за по-плавно намаляване на субсидиите за въглища, които в момента подпомагат добива и преработката на въглища в България.

Българското правителство действа твърде късно, за да се противопостави или да повлияе на правната рамка на Европейския съюз за борба с изменението на климата. Въздържалият се е в разрез с очакванията на българските граждани и дългогодишните усилия на съюза да превърне Европа в първия неутрален по отношение на климата континент.

От началото на 2021 г. софийският офис на Европейския съвет за външни отношения проведе обширни изследвания за начините, по които българският бизнес и гражданите гледат на усилията на ЕС за възстановяване и политиката в областта на климата. Според проучване на общественото мнение, проведено от ECFR, 80 процента от българите подкрепят целта за намаляване на емисиите с 55 процента и само 3 процента се противопоставят. Проучването показва, че българите категорично подкрепят политиките, ориентирани към климата, но притесненията им не са отразени в платформите на политическите партии. В България 85 процента от анкетираните смятат, че глобалното затопляне и последствията от него са от първостепенно значение, докато само 3 процента са скептични към изменението на климата – 4 процентни пункта под средното за ЕС. Въпреки опасенията си, три четвърти от българите не се чувстват информирани или доволни от позицията на правителството по въпросите на климата. Тези номера на анкетите са потвърдени от последния Евробарометър откритията. Проучването на Евробарометър разкрива, че само 10 процента от анкетираните в България смятат, че климатичните мерки на националното правителство са адекватни, в сравнение със средно 20 процента за Европейския съюз.

Като цяло България е сред най-слабо развитите страни от Европейския съюз по отношение на публичния дебат и изпълнителните решения по Европейския зелен договор. Промените в климата и ангажиментът за нулеви нули все още привличат малко внимание от българските политици и учени. Наскоро българският обществен дебат за европейския зелен договор се фокусира върху размера, времето и разпределението на средствата от ЕС, които България ще получи от планираните от блока механизми за финансиране. Основната обосновка на новата политика на ЕС – постигане на въглероден неутралитет и спестяване на ресурси или рециклиране – отсъстваше от националната дискусия. Българските правителства и последователни лидери не са склонни да се ангажират с ясен път към зелен преход в рамките на определен период от време.

Политическият дебат в страната не отразява спешността на въпроса и вместо да дава перспективни решения, той се фокусира главно върху популистки лозунги по въпроси като заплахата от висока безработица в енергийния сектор. Това е особено очевидно в района на Стара Загора, където има въглищна мина и две ТЕЦ. Не може да се очаква голяма подкрепа за климатичната програма от жителите на този регион, тъй като политическите участници блокираха рационална дискусия относно възможното затваряне на фабрики.

Освен това въздържането на България от европейския закон за климата не само за пореден път изолира страната в ЕС, но и разкрива два познати недостатъка в българската дипломация. Първо, въздържането от такъв важен и безпрецедентен закон показва липсата на опит и умения за водене на преговори в българската държавна служба. Имаше години да договори решение на оплакванията на България, като същевременно подготви икономиката за нисковъглеродно бъдеще. Второ, реакцията на въздържането от ЕС е подобна на тази на ветото на България за започване на преговори за присъединяване към ЕС със Северна Македония в края на 2020 г., което навреди на репутацията на София и намали нейната сила за договаряне в институциите на ЕС. Оказвайки съпротива на жизненоважните усилия на ЕС за създаване на общо неутрално спрямо въглерода бъдеще, България подкопа увереността на европейските данъкоплатци, че страната ефективно ще разпредели своя дял от своите справедливи съоръжения за преход, възстановяване и устойчивост за смекчаване на климата и зелени инвестиции. Докато бившето българско правителство се бореше да се адаптира към амбициите на Европа за лидерство в областта на климата, Комисията пусна новия законодателен пакет „Подходящ за 55“. Приет на 14 юли 2021 г., пакетът включва 13 нови или ревизирани законодателни акта, които ще имат широко въздействие върху всички икономики на ЕС – ако Комисията успее да се справи с всички технически, социални и дипломатически предизвикателства, които поставя, както наскоро Алекс Кларк от ECFR Направих. обясни. Предложеното разширяване на ценообразуването на въглерод за строителния и транспортния сектор вероятно ще има значително въздействие върху българското общество, както и въздействието на механизма за коригиране на ограниченията на въглеродните емисии върху цените на продуктите, внесени от съседни Турция и Сърбия. Това не беше така при системата за търговия с емисии на ЕС, където въздействието върху цените на енергията до голяма степен спести българските потребители (поради субсидирането на въглища в страната им и частично регулираните енергийни пазари). Сега българското правителство ще трябва да отговори на климатичните предизвикателства, като повиши очакванията на българските избиратели и следи развитието на политиката в областта на климата в Брюксел и извън него.