Нова зора за българската политика?

След спор в избирателна секция по време на изборите през ноември в България, жена в столицата София яде разписка за гласуване при бягство от полицията. Като се има предвид бурната политическа година в България, този инцидент беше просто капка в кофата. След 282 дни антиправителствени протести в страната имаше три парламентарни избори, един президентски избор и балотаж в рамките на една година. Парадоксално е, че всички избори освен президентските имаха различен победител.

След балотажа, който се проведе на 21 ноември, досегашният президент Румен Радев консолидира победата си. Междувременно от парламентарните избори се появиха нови политически фигури. Новосъздадената антикорупционна партия Ние продължаваме промяната (ПП) спечели повече от една четвърт от гласовете. Партията е създадена от две личности, образовани в Харвард: бившият служебен икономически министър Кирил Петков и финансовият министър Асен Василев. Нещо повече, продължителността на този процес беше по-малко от две месеци. Въпреки това Ние продължаваме Промяната успя да създаде достатъчно доверие, за да стане партия номер едно в страната.

В нощта на тяхната победа Петков обяви, че е отворен за диалог с другите партииосвен бившата управляваща партия Граждани за европейско развитие на България (ГЕРБ) и Движението за права и свободи (ДПС).

По време на интервю за TRT World’s „На цял Балкан“, каза Филип Гунев, бивш заместник-министър на вътрешните работи на България и експерт по антикорупция и публична администрация, че успехът им не е резултат само от два месеца. Те бяха в светлината на прожекторите от назначаването им като временни министри през май. Гунев каза, че „в продължение на много години България е чакала харизматична личност начело“. По същия начин това, което дълги години държеше лидера на ГЕРБ Бойко Борисов, е точно тази харизма. Пътувайки, то постепенно намаляваше. Имаше нужда от нов човек, който да заеме поста. Сега момчетата от Харвард са тук.

Защо толкова много избори?

От април България се управлява от служебно правителство, тъй като нито един от предишните избори не доведе до солидна управляваща коалиция. Накратко, българският парламент има 240 места. Така, за да се осигури мнозинство и да се състави правителство, са необходими поне 121 места. На миналите избори на първите три партии беше даден шанс да сформират правителство, но нито една не беше успешна. През юли ГЕРБ беше свален от партия „Има такива хора“ (ITN), основана от небезизвестния български шоумен и певец Слави Трифонов. Историята обаче се повтори.

Нито ГЕРБ, нито ИТН имаха достатъчно гласове, за да съставят самостоятелно правителство. Тогава разногласията между партиите се задълбочиха, анулирайки възможността за формиране на управляваща коалиция.

Накратко предсрочните избори през ноември произведени подобни модели на гласуване, но водещите партии бяха различни от предишните избори. ГЕРБ зае второ място с 22,74 процента. След драстична загуба на подкрепа през юли, ДПС се подобри и зае трето място с 13 процента. Българската социалистическа партия (БСП) падна на четвърто място с 10,3 процента. Междувременно ITN, който спечели предишните предсрочни избори, спадна от 24,1 процента на само 9 процента, губейки почти една трета от гласоподавателите си в процеса. По същия начин „България демократична“ загуби половината от предишните си изчисления и спечели едва 6 процента от гласовете. Колкото и да е странно, въпреки протеста си срещу мерките за безопасност на Covid-19 в България и кампанията за ваксинация, крайнодесните Възраждане спечели достатъчно гласове, за да влезе в парламента.

Задача номер едно

По време на политическия цирк кризата с Covid-19 се задълбочи. България е на ЕС най-малкото ваксинирана страна и е изправена пред голяма криза с Covid-19. Руж Смилова, програмен директор в Центъра за либерални стратегии в София, казва: „Всеки ден България губи еквивалента на една самолетна катастрофа (на хора поради Covid-19). Ужасяващо е.” Към момента България разполага с най-висока коефициент на смъртност на население в света.

Впоследствие ситуацията беше основен фактор за ниската избирателна активност в България – само 40,23 процента. Дори мобилните изборни екипи, които посетиха домове под карантина, не подобриха числата.

Гунев каза, че националните ограничения насърчават ваксинацията. Има обаче „тотално недоверие към правителството”, което е характерно за цяла Източна Европа. Освен това той изрази съмненията си, че ще видим обръщане на тази тенденция, въпреки че това се е случило в някои западноевропейски страни.

На президентския балотаж в неделя 1,5 милиона души гласувай за Радев, подкрепен от БСП, ПП и ITN. За разлика от него, неговият опонент Анастас Герджиков, подкрепян от алианса ГЕРБ-СДС, взе едва 730 хиляди гласа. Общо 6,2 милиона българи са регистрирани избиратели. Следователно в изборите са участвали едва 34,84 процента.

Петков и Василев подкрепиха действащия президент по време на кампанията му. След като спечелиха балотажа, те поздравиха Радев и изразиха волята си да работят с него и продължи промяната заедно.

По отношение на момчетата от Харвард имат дълъг списък от проблеми, които трябва да решат. България разполага с една от най-висока нива на корупция в ЕС, под-ал здравна системаи най-ниската в ЕС ваксинация ставка. За да се влошат нещата, поради политическите сътресения, политиците имат избягван заемайки твърди позиции по отношение на Covid-19. Това проправи пътя за появата на конспиративни теории и дезинформация. В резултат на това комуникацията между хората и правителството се обтегна.

Дори няколко години няма да са достатъчни за решаването на всички тези проблеми. Но както казва една българска поговорка, „капването на вода издълбава камъка не със сила, а с упоритост”. Надяваме се, че момчетата от Харвард ще бъдат началото на това упоритост.

Източник: TRT World