Политическа криза в България: Президентът иска социалисти да съставят правителство

Българският президент поиска от социалистите да съставят ново правителство в понеделник на фона на дългогодишна политическа криза.

Румен Радев даде мандат на социалистическата партия за съставяне на ново правителство в последен опит да избегне петите парламентарни избори в страната за две години.

На фона на кризата с разходите за живот и войната в Украйна българската политика наскоро претърпя неравен обрат, като последователни правителства се сринаха в оставки и вотове на недоверие.

Въпреки че шансовете им за победа са слаби, лидерът на социалистите Корнелия Нинова каза, че нейната партия ще положи всички усилия за установяване на „редовно правителство, което е крайно необходимо на този етап в тази страна“.

Ходът на Раде дойде, след като двете основни групи в българския парламент – дясноцентристката партия ГЕРБ и реформаторската партия „Ние продължаваме промяната“ – не успяха да намерят достатъчно подкрепа, за да формират свои собствени коалиции.

Първите два мандата се присъждат на политически партии със силни изборни резултати, но третият мандат може да бъде присъден на избран от президента.

На последните избори в България през октомври Социалистическата партия завърши пета.

ГЕРБ и Демократична България по-рано заявиха, че няма да подкрепят правителство, ръководено от социалистите, главно защото лявата партия многократно е гласувала против проруската подкрепа и военна помощ за Украйна.

Ако социалистите не успеят да намерят коалиционни партньори, президентът трябва да разпусне парламента, да назначи служебно правителство и да планира провеждането на нови предсрочни избори след два месеца.

Анализаторите очакват и други избори да имат подобен ефект.

Това би означавало продължение на политическия конфликт, обхванал страната от 2020 г., когато хиляди българи излязоха на улицата с искания за реформи в съдебната система и ефективни антикорупционни мерки.

Политическата криза допълва икономическите проблеми на най-бедната членка на ЕС.

По-голямата нестабилност може да забави еврозоната и нейните планове за присъединяване към безвизовото Шенгенско пространство на ЕС, както и навременното получаване на милиарди евро от спасителните фондове на ЕС.