Преглед на България: Новини за развитие, изследвания и данни

Последни икономически развития

Растежът на БВП продължи да се забавя в началото на 2023 г. в съответствие с тенденциите в Западна Европа. Разширяването на икономиката се забави до 1,8% на годишна база през второто тримесечие, тъй като растежът на крайното потребление се забави, докато растежът на износа беше ревизиран надолу, отразявайки меко кацане на ключови експортни пазари на ЕС.

След 2022 г., когато България отчете една от най-високите нива на инфлация в ЕС, ръстът на потребителските цени се забави през първата половина на 2023 г., достигайки 8,5% на годишна база през юли. Въпреки че инфлацията на енергията и храните постепенно се понижи през първата половина, цените на храните останаха над средните и дори възобновиха покачването си през юли 2023 г.

Фискалната ситуация се влоши в началото на 2023 г., но балансът се подобри през юни-юли и се върна на положителна територия (+0,2%) през първото тримесечие. През цялата година правителството очаква 3% натрупан дефицит с цел постигане на критерия от Маастрихт за дефицит от 3% и присъединяване към еврозоната през 2025 г. Подготовката за присъединяване се очаква през пролетта на 2024 г. Докато целта за фискален баланс изглежда, че е наблизо, плановете за присъединяване към еврозоната може да се провалят, когато се приложи стандартът за инфлация от Маастрихт. Към юни 2023 г. средногодишната инфлация на Хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ) в България е с 5,3 процентни пункта по-висока от съответния индекс.

Перспективи

Очаква се българската икономика да се забави допълнително през 2023 г. – до 1,4% – в съответствие с продължаващото охлаждане в еврозоната. Растежът може да бъде допълнително потиснат, ако България не успее да изпълни основните етапи на реформите по Националния план за възстановяване и устойчивост, което ще доведе до допълнителни забавяния на предстоящите траншове.

Инфлацията ще продължи да спада, но ще остане висока през 2023 г., застрашавайки официалната цел за присъединяване към еврозоната за 2025 г. Целта на правителството за фискален дефицит от 3% през 2023 г. е постижима, но може да дойде с цената на по-ниски капиталови разходи от планираните. Това може да навреди на бъдещето перспективи за растеж. Очаква се текущата сметка да премине към лек излишък през периода 2023-2025 г. поради очакваната низходяща корекция на вносните цени на основните суровини и увеличаване на нетния износ на услуги.

Като се има предвид по-бавният растеж и вероятността от продължаваща инфлация, се очаква бедността (използвайки линията на бедност с по-висок среден доход от $6,85) да продължи да намалява бавно, достигайки 3,5% през 2023 г.

Последна актуализация: 09 октомври 2023 г