PRKernel

Доставчик на новини в реално време в България, който информира своите читатели за последните български новини, събития, информация, пътувания, България.

Президентът на България свика предсрочни парламентарни избори през октомври, за да излезе от задънената улица

София, България – Във вторник президентът на България призова за предсрочни парламентарни избори през октомври в пореден опит за преодоляване на политическата безизходица и икономическите проблеми, които измъчват членството в ЕС и НАТО.

Президентът Румен Радев свика предсрочни избори за 27 октомври – седмите избори в България за три години. Той също беше преназначен Димитър Клавчев ще ръководи временното правителство до вота. Временният кабинет, подобно на сегашния, положи клетва в парламента.

„Политическата криза все още не е приключила“, каза Радев преди полагането на клетва и добави, че решение ще има само когато има стабилно мнозинство в парламента за избиране на ефективно правителство.

България, страна с 6,7 милиона души, е обхваната от политическа нестабилност от 2020 г., когато избухнаха масови протести срещу корумпирани политици, които позволиха на олигарсите да поемат контрола върху държавните институции.

Но само два от последните шест предсрочни избора доведоха до избрано правителство. И двата пъти обаче правителството се срина, след като политици реформисти се опитаха да поемат юздите и да прекъснат зависимостта на страната в енергетиката и сигурността от Русия.

Изборите миналия юни не успяха да излъчат ясен победител. Вместо това един фрагментиран законодателен орган от седем партии не успя да създаде жизнеспособна коалиция. Дясноцентристката ГЕРБ на трикратния премиер Бойко Борисов спечели 68 места, най-много от всички партии, но не успя да получи мнозинство в 240-местния парламент и не успя да намери коалиционни партньори.

Очаква се кризата да забави плановете на България за бързо присъединяване към еврозоната и да подтикне реформите, необходими за отключване на средства от ЕС за спасяването.

Лудостта на предсрочните избори намали интереса към политиката, което доведе до нарастваща апатия на гласоподавателите и намаляваща избирателна активност, изострени от кампания, изпълнена с пропаганда и лични атаки.

На гласоподавателите явно им е писнало – избирателната активност беше 50% през април 2021 г., спад от 33% през юни, най-ниската от края на комунистическото управление през 1989 г.