Приемането на еврото от България няма да има сериозни инфлационни ефекти – София Глоуб

Българското национално радио съобщи на 5 август, че въвеждането на еврото в България няма да доведе до сериозни общи инфлационни ефекти, смятат водещи икономисти и финансисти от Съвета за икономически анализи.

Това е резултатът от анализа на екипа за ефектите от присъединяването към еврозоната, се казва в доклада.

„Присъединяването на България към еврозоната няма да представлява сериозна промяна за българската икономика“, казаха анализатори.

Изследването се основава на практически опит от страни, които вече са въвели единната европейска валута.

Един от основните му фокуси е инфлацията, а препоръката на водещи икономисти, сред които Гунтрам Волф, Джефри Нилсен, Йото Йотов и Пламин Ненов, е, че трябва да се проведе сериозна кампания сред населението и че „за България е важно да се прилагат политики, използвани от други източноевропейски страни за адаптиране на обществото към валутата“. ново.“

Същевременно в периода на въвеждане на еврото се констатират значителни разлики между реалната инфлация и инфлационните възприятия. Анализът на инфлацията в периода на приемане на еврото в пет източноевропейски държави – балтийските държави, Словения и Словакия, показва относително стабилни нива в периода преди и след въвеждането на еврото.

Точно в сектора на услугите обаче се наблюдава еднократно увеличение на цените точно в месеца на присъединяването на региона. Този ръст се наблюдава и в ресторантьорския сектор в Хърватия. Едно от обясненията е, че цените на услугите се променят относително по-малко от цените на стоките, а влизането в зоната се използва като възможност за увеличение, включително и за реализиране на отложени намерения в тази посока.

България вече е консумирала част от възможните ефекти от въвеждането на еврозоната върху търговията, като например стабилността на обменния курс, по валутната плоча. Очаква се обаче членството в еврозоната да подобри доверието и репутацията на страната, като по този начин ще допринесе за увеличаване на търговския обмен. Очаква се и намаление на транзакционните разходи. Авторите на анализа оценяват ефектите на еврозоната върху 170 индустрии и въз основа на резултатите очакват положително въздействие върху търговията в диапазона 10-20 на сто, като ефектът се очаква да бъде особено изразен в селското стопанство и услугите.

Членството в еврозоната като цяло има благоприятен ефект върху капиталовите потоци – покупките на чуждестранни активи от местни и местни активи от чужденци се увеличават. Експертите прогнозират, че влиянието ще бъде по-голямо през първите две тримесечия от датата на присъединяването. Тук обаче се изтъкват и рискове – съществува риск от кредитни бумове и внезапно спиране на притока на капитали. Авторите на доклада посочват, че тези рискове могат да бъдат управлявани чрез консервативна фискална политика и антициклични капиталови буфери.

Присъединяването към еврозоната като цяло може да намали разликите в лихвените проценти чрез премахване на валутния риск. Експертите посочват, че за страна с валутен борд и ниско ниво на публичен дълг очакваните ефекти от намаляващите валутни рискове и други влияещи фактори са ограничени. Данните за балтийските страни, Словения и Словакия показват малък негативен ефект от присъединяването към еврозоната върху съотношението публичен дълг към БВП.

В България обаче може да има допълнителен риск от влошаване на дълга поради промяната в нивото на необходимите резерви за депозитите, държани от банките. В момента те са 12 процента при 0 процента лихва.

След присъединяването към еврозоната задължителните минимални резерви ще бъдат 1% и банките могат да използват освободения ресурс за вътрешно кредитиране, но рискуват кредитен бум и допълнителна инфлация.

За да се случи това обаче, банките трябва да бъдат ограничени и да не могат да реализират печалба от тези резерви, което не е така. Като оставят излишни резерви по депозити в ЕЦБ, банките ще печелят 3,5 процента лихва в сравнение с 0 процента лихва, плащана в момента от НББ за тези резерви. В анализа се казва, че банките имат възможност да инвестират резерви в чужбина по други начини, които са по-изгодни от насочването им към кредитиране.

Анализаторите предупредиха, че първоначално е вероятно леко еднократно увеличение на цените, особено при услугите.

Причината е, че въвеждането на нова валута изисква промяна на цените и изготвяне на нови менюта в ресторантите например. Това дава основание на търговците да променят цените. Те често забавят рейзовете, докато чакат този момент.

Въпреки това ефектът е „еднократен“ и „ограничен“, убедени са икономистите, като добавят многобройните предимства от приемането на еврото, като лесното управление на българската публична финансова ликвидност и по-ниските транзакционни разходи в търговията.

Освен това България ще стане част от официалния процес на вземане на решения относно паричната политика и банковия надзор.

Влиянието върху лихвите ще бъде минимално. Икономистът обаче препоръчва дори и след въвеждането на единната европейска валута тенденцията на консервативна фискална политика да продължи, се казва в доклада.

За сегашното прозападно българско правителство, което пое властта през юни 2023 г., това беше едно от тях Пет основни политически приоритета Присъединява се към еврозоната от 1 януари 2025 г.

(Снимка: Франк Швехтенберг)

Моля, подкрепете независимата журналистика на Sophia Globe, като се абонирате за нашата страница в Patreon:

Станете спонсор!