Ревю: Не спорете с персонала в баните

15.11.2021 г Странно и тъжно озаглавената седма черта на Иван Черкилов се съсредоточава около доминиращите идеи за завръщане и оттегляне от живота.

Александър Трифонов и Силва Милковска в Не спорете с персонала в баните

Като повечето Евън ЧеркиловНеговите филми, които почти не са познати извън България, последните му филми също имаха труден път в разпространение, този път заради пандемията. Въпреки че е завършен през 2020 г. Не спорете с персонала на Patз [+see also:
trailer
film profile] Беше проверено едва наскоро Филмов фестивал Златна роза Във Варна и сега се насочва само към българските кина, общо пускане от 12 ноември. Във всеки случай успехът сред публиката никога не е бил основна цел на Черкилов, тъй като той е може би най-солидният и сплотен автор в българското кино, характеристики, които му донесоха куп критики в страната.

с Не спорете с персонала в банитеТой продължава своите артистични люлки през човешките взаимоотношения и екзистенциални дилеми с помощта на някои медитативни, мрачни образи, вдъхновени от визуалните и стилистични модели, които се повтарят във всичките му филми, и повлияни от талантливия оператор. Рали Ралчиф (Коледно дърво с главата надолуИ рак [+see also:
film review
film profile]), с които Черкилов обикновено работи.

Главният герой Андрей (Александър Трифонов) след десетилетия в друга страна в своя тъжен и безлюден роден град, за да намери болната си сестра. През деня обикаля по улиците, мостовете и погребалния дом сам, а през нощта се отдава на пиянски самотни монолози и, разбира се, спомени. Спомня си съботите на градските бани, които дядо му върти, както и засадения от него бор, който според общинските експерти, които конфискуваха имуществото на семейството, от днес струва 10 евро. сестра му Дора (Силва Милковска) тя върви по успоредни пътеки, също сама: плува, пали кибрит, съзерцавайки своя пламък и есента от постепенно далечен поглед към нейния избледняващ живот. В един момент Андре и Дора неизбежно се срещат и започват да се карат за стари семейни дела, но си спомнят и по-добри времена заедно. Депресиращите градски пейзажи и непринудените образи на тъжни лица, минаващи покрай тях, формират фонов контекст за незначително присъствие, сигнализиращо за предстоящо сбогуване. Някои от включените архивни кадри, черно-бели сцени от комунистическата епоха, показват по-весели и динамични времена, но те отдавна са отминали. Това засилва контраста между светлите надежди в началото на живота и усещането за упадък към неговия край.

Завръщането на Андре е физическо и метафизично: той преразглежда вече неузнаваемите места от детството си, като същевременно се обръща към разклатените си спомени и мимолетните връзки от миналото, запечатани в емоционалната му памет. Разказът е фрагментиран и неравномерен, точно като тези непостоянни и ирационални спомени. По-скоро смесица от разклатено настроение, отколкото история сама по себе си, поетичната текстура на филма се измества заедно с еклектичния саундтрак от валс, рок и цигански, докато камерата на Ралчиф прави завладяващ паралел между меланхолията на есента и кротостта на живота. Може би това е най-носталгичната творба на Чиркилов, защото предизвиква желанието да се остави да се удави и да се потопи в мъглите на времето.

Не спорете с персонала в баните Произведено от българската фирма Nach-Zach Vision.