Реформи и спестявания – начинът за овладяване на тревожния бюджетен дефицит

След като снежната топка се търкулне надолу по хълма, тя не може да бъде спряна. Това е полезна аналогия за ситуацията с нарастващите разходи в българския държавен бюджет, според която през настоящата и следващата година дефицитът е на път да достигне около 9 млрд. евро, или 8-9% от БВП на страната. сбъдват се. Всеки резултат по-висок от 3% по този показател обаче заплашва присъединяването на България към еврозоната.

Прогнозната сума се основава на данни, предоставени от българското Министерство на финансите през последните седмици, според които се очаква приходите да нараснат с 3,6 милиарда евро през следващата година, докато разходите се очаква да ги надвишат значително с увеличение от 9 милиарда евро. Това означава дефицит от повече от 5,5 милиарда евро, което, комбинирано с очакваните 3,1 милиарда евро за тази година, би било общо по-близо до 9 милиарда евро.

Както Economic.bg писа, това ще прати публичните финанси на страната в най-лошата им година за последното десетилетие.

Въпреки че в началото на месеца временният финансов министър Людмила Петкова коментира, че има „всякакви“ мерки за справяне с тази ситуация, на пресконференция миналата седмица стана ясно, че министерството все още не е намерило решение. . Междувременно остават по-малко от десет дни за представяне на бюджета за 2025 г., включително за изготвяне на средносрочни фискални прогнози, в съответствие с разпоредбите на Закона за публичните финанси.

Има ли някой, който може да натисне спирачките?

До сформирането на първото служебно правителство през лятото на 2021 г. България имаше бюджетен излишък и нямаше бюджетни проблеми. Оттогава новодошлите в политиката бутнаха снежната топка надолу”, коментира пред Economic.bg Николай Василиев, финансист и бивш министър на икономиката.

От пролетта на 2021 г. досега България е била свидетел на четири служебни правителства, съставени от президента Румен Радев, две редовни правителства, водени от партията „Продължаваме промените“, и две временни правителства, водени от считания за близък до политическа партия ГЕРБ Димитър Главчев. Всеки един от бюджетите за този период беше одобрен, макар и с голямо закъснение, докато министър на финансите беше Есен Василиев.

Тяхната философия (философията на „продължава да се променя“) е популистка и лява – те вземат назаем, харчат и след това го правят отново. Николай Василиев смята, че инерцията, която е засилила снежната топка, означава, че няма спиране и всяка година става по-лошо.

Той добави: „Поради безкрайния хаос от смяната на временни и редовни правителства и липсата на стабилно политическо мнозинство, няма кой да натисне спирачката“.

Като трета причина за сегашното състояние на българския държавен бюджет бившият министър на икономиката отбеляза, че в момента „не всички правителства, редовни и междинни, са предприели една реформа“, нито са спестили разходи чрез намаляване на броя министерства и съответно държавни служители.

„Българското население намалява, но бюрократите не намаляват“, каза Василиев.

„Например през 2013 г. Асен Василиев беше временен министър на едно министерство, което сега е разделено на четири министерства. Защо е необходимо това?“ пита риторично експертът.

Той предупреди, че ако ситуацията продължи в същия дух, с увеличение на заплати, пенсии и други бюджетни разходи, финансовата стабилност на България ще се изпари.

„От много години страната не е получавала нито веднъж повишен кредитен рейтинг – някои се хвалят, че тази или онази кредитна агенция е потвърдила кредитния ни рейтинг, но това е като равенство срещу Люксембург във футбола – не е победа.“ Ситуацията е метафорична.

Какви възможности има за справяне с нарастващия дефицит?

Проблемът с бюджета не е в приходното, а в разходното, смятат икономистите.

„За мен проблемът са разходите. За приходите няма какво да кажа, те са доста добри. Не искам да увеличаваме данъците, но трябва да намалим разходите, които се увеличиха значително през последните години.“ „Почти се удвои за четири години“, каза Николай Василиев.

Подобно мнение изрази финансовият експерт Любомир Дацов.

Никого не съветвам да вдига данъци. Ако трябва да се направи нещо, то трябва да е в обратната посока.”

Според него не е възможно да има проста данъчна система, която разчита на по-висока ефективност в сравнение с други данъчни структури, а в същото време се стреми да наложи данък в сянка чрез административни процедури, което нарушава бизнес климата.

Той даде пример с данъчната тежест на малките и средни предприятия в България, която заедно с Чехия е най-високата в Европа. „Това се дължи главно на тези административни процедури и практики за събиране на данъци, а не на системата.“

Трябва да се намери баланс и да започне обратният процес. „Всичко вече е свръхрегулирано, което създава проблеми на бизнеса, спъва развитието и отблъсква инвеститорите“, каза още Дацов.

Той посочи и някои добри практики в управлението на бюджета, които са задължителни правила. Един от тези основни принципи е, че „контролът на дефицита (управлението на бюджетния дефицит) се извършва най-ефективно и добре, като се прави това чрез разходната част на баланса“.

„Извършването на структурни реформи за оптимизиране на разходите и подобряване на ефективността е в основата на добрата политика“, обобщи той.

Той добави, че повишаването на данъците, за да се плащат разходи, е „безсмислено“, тъй като държавният бюджет „предоставя услуги и не е предназначен да изхранва част от населението“.

Икономическият анализатор Георги Волдзев подчерта, че определено трябва да се акцентира върху разходите, тъй като в момента няма много възможности за увеличаване на приходите.

„Ако трябва да разгледаме приходната част, можем да мислим само за повишаване на данъците там просто да търсим по-висок икономически растеж, но мерките, необходими за това, не дават магически резултати. Проблемът с дефицита е кратък. Дълголетието добави: „За да се справим с този проблем възможно най-ефективно през следващите години, просто трябва да погледнем разходите. „Според мен увеличаването на данъчната тежест е лоша идея и ситуацията ще се влошава.

Според него намаляването на данъчната тежест трябва да се обмисли в някои отношения. Като пример той даде новоприложени мерки за повишаване на събираемостта на данъците, които са дали определени добри резултати.

Но ако говорите с хора от бизнеса, много от тях, макар и не публично, отбелязват, че натискът от страна на институциите тази година по отношение на събираемостта на приходите, а именно Националната агенция за приходите, е много по-голям от предишни години. „Резултат има, но и тези (бел. ред. – мерки) не са достатъчни.“

Така например той даде нов минимален корпоративен данък от 15% за големи компании, работещи в България, който беше въведен по инициатива на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Според него законодателството в България се прилага по начин, който увеличава твърде много данъчната тежест.

„Дали защото политиците не разбират какъв текст подават, или нарочно, не съм сигурен, но така се вдигна данъчната тежест“, каза още Волджев.

Що се отнася до държавния бюджет, икономистът очаква, че вероятно ще има съкращения в програмата за капиталови разходи. „Те (Министерството на финансите) или ще изчакат сформирането на нов парламент и ще обсъдят с него вариантите, преди изобщо да предложат бюджет, или ако предложат бюджет навреме (до края на октомври), ще го предложат с „голям дефицит и в процеса на обсъждане очакват да чуят идеи как да го намалят“, коментира той.

Той добави, че съкращаването на капиталовата програма ще бъде проблем, защото ще означава и по-малко инвестиции.

Това е голям проблем и е една от причините българската икономика да расте с ниски темпове, тъй като през последните години едва успяваме да постигнем 2% растеж. Експертът добави, че занапред нещата ще се влошават, тъй като инвестициите са на много ниско ниво, а делът им като процент от БВП е паднал до абсурдно ниски нива за страна с нашето ниво на икономическо развитие.

Превод Цветозар Винсент Йолов