Руски дронове нанасят удари по крайбрежието на Черно море, докато Украйна насочва въздушна база в Русия

Местен жител премахва отломки от задния двор на къщата си, която беше повредена по време на атака на руски дрон, на фона на руската атака срещу Украйна, в Одеса, Украйна, 17 декември 2023 г. Снимка: Нина Ляшонок/Ройтерс

КИЕВ, Украйна (AP) — Съобщава се, че Русия и Украйна са извършили масови атаки с дронове на територията на другата страна за втори пореден ден в неделя, една от които изглежда е била насочена към руско военно летище.

Най-малко 35 украински дрона бяха свалени през нощта над три региона в югозападна Русия, съобщи руското министерство на отбраната в публикация в приложението за съобщения Telegram.

Руска военновъздушна база, в която са разположени самолети бомбардировачи, използвани във войната в Украйна, е сред целите, според руски канал в Telegram, критичен към Кремъл. Каналът публикува кратки видеоклипове на дронове, летящи над нискоетажни жилища в руския град Морозовск, чиято авиобаза включва руския 559-и бомбардировъчен авиационен полк.

Той наблюдава: Как войната с дроновете промени битката между Украйна и Русия?

Василий Голубев, губернаторът на руската Ростовска област, отделно съобщи за „масови удари с дронове“ близо до Морозовск и друг град на запад, но не спомена въздушната база. Голубев каза, че повечето от дроновете са били свалени и няма жертви. Той не коментира щетите.

Към неделя вечерта Киев официално не е признал или поел отговорност за атаките с дрон. Големият украински вестник „Украинская правда“ цитира анонимен източник от службите за сигурност, който казва, че украинските военни и разузнавателните служби успешно са ударили военновъздушната база Морозовск, причинявайки „значителни щети“ на военната техника. Не беше възможно веднага да се провери това твърдение.

Също в неделя сутринта украинските военновъздушни сили съобщиха, че са свалили 20 ирански дрона Shahed, изстреляни от руските сили през нощта в Южна и Западна Украйна, както и крилата ракета X-59, изстреляна от окупирания юг на страната.

Украинската армия съобщи, че цивилен е бил убит снощи близо до Одеса, главното пристанище на южното черноморско крайбрежие на Украйна, след като останките от унищожен дрон са паднали върху къщата му.

Увеличените атаки с дронове през последния месец идват, тъй като и двете страни се стремят да покажат, че не са стигнали до задънена улица, докато войната наближава двугодишната си граница. Нито една от страните не е постигнала значителни печалби въпреки украинската контраофанзива, започнала през юни.

Руските бомбардировки в неделя също убиха 81-годишен мъж в центъра на южния украински град Херсон, който украинските сили си възвърнаха контрола миналата есен, според ръководителя на общинската военна администрация.

Украинските и руските сили са си разменили огън край Теребрино, руско село само на километри от украинската граница, според съобщения в телеграма на губернатора Василий Гладков. Той не даде подробности, но настоя, че руските власти са поставили ситуацията „под контрол“.

Според Baza, новинарски канал в приложението Telegram, създаден от руски журналисти, критични към Кремъл, боевете между руските сили и „украинска група за дезинформация“ са започнали около 11 часа сутринта близо до Теребрино, което има население от около 200 души, принуждавайки жителите да се крият в убежища.

Агенцията за военна сигурност на Украйна заяви в неделя вечерта, че „въоръжените противници на кремълския режим, базирани в Русия“, са отговорни за това, което нарече „въоръжени сблъсъци“ край Теребрино. В изявлението, публикувано онлайн, не се казва дали правителството на революционното единство или други украински органи са участвали в боевете или са знаели предварително за тях.

Часове по-късно беше съобщено за убита 69-годишна жена в украинско гранично село в северната Сумска област, на около 25 километра (15 мили) западно от Теребрино. Според украинската регионална прокуратура жената е загинала, след като руски снаряд е паднал върху къщата й. Не беше ясно веднага дали смъртта й е свързана с докладваните сблъсъци.

Късно в неделя следобед служител на украинските гранични сили каза във видео изявление, че няколко руски „саботажни и разузнавателни“ елементи са преминали в областите Суми и Харков в Северна Украйна. Андрий Демченко каза, че украинските граничари и регионалните отбранителни части са успели да ги върнат в Русия.

Въпреки че трансграничните нападения на руска територия от Украйна са рядкост, руската армия заяви през май, че е убила повече от 70 нападатели, описвайки ги като украински военни диверсанти, в 24-часова битка. Киев представи боевете като въстание срещу Кремъл от страна на руските революционери.

Междувременно украинският външен министър приветства това, което определи като радикална промяна в подхода на Германия към кандидатурата на Киев за присъединяване към Европейския съюз.

Прочетете още: Европейският съюз се съгласява да започне преговори за членство с Украйна

В интервю за германския вестник „Билд“ Дмитро Кулеба каза, че германският канцлер Олаф Шолц е спечелил „искрено и заслужено възхищение“ сред украинците за ролята си в неотдавнашното решение на ЕС да започне преговорите за членство на Киев.

Украйна отдавна се сблъсква със силна опозиция в опитите си да се присъедини към 27-членния блок от унгарския премиер Виктор Орбан, който многократно е говорил за желанието си да поддържа близки връзки с Русия.

Шулц каза, че е предложил на срещата на върха на ЕС миналата седмица Орбан да напусне залата, за да даде възможност на срещата да започне преговори за присъединяване с Украйна, нещо, което унгарският лидер се съгласи да направи.

„Това, което германският канцлер Олаф Шолц направи на срещата на върха, за да премахне заплахата от унгарското вето, ще остане в историята като акт на германското ръководство от името на Европа. Тази седмица канцлерът спечели много искрени и заслужени възхищения в международната общност. Сърцата на украинците“, каза Кулеба пред вестник Bild.

Той също така изрази надежда, че действията на Шулц ще представляват „по-широка и необратима промяна“ в подхода на Берлин към преговорите на ЕС с Киев.

„Когато провеждах кампания в Берлин миналия май за предоставяне на статут на кандидатка за членство на Украйна в ЕС, молбите ми Германия да поеме водеща роля в процеса най-вече не бяха чути. Експерти и политици в Берлин ми казаха: „Германия не иска да води. „Щастлив съм, че германските политически решения се промениха оттогава“, каза Кулеба.

Украинското правителство отдавна разглежда членството в ЕС и НАТО като ключови цели на външната политика и решението на ЕС да започне бързи преговори даде сериозен тласък на Киев – въпреки че може да отнеме години, преди да може да се присъедини. Междувременно лидерите на НАТО все още не са определили ясен график за кандидатурата на Киев за членство, въпреки че цялостната инвазия на Москва в Украйна доведе до приемането на друга съседка на Русия, Финландия, във военния съюз през април.

Руският президент Владимир Путин обеща да изгради военни части близо до руско-финландската граница. Лидерът на Кремъл обяви, без да дава подробности, че влизането на Хелзинки в НАТО ще създаде „проблеми“ за северноевропейската държава.

„Нямаше проблеми (между Русия и Финландия). Сега ще има проблеми. Защото ще създадем (нов) военен окръг и ще съсредоточим определени военни части там“, каза той пред руската държавна телевизия в неделя сутринта.

Ванеса Гера допринесе за този доклад от Варшава, Полша.