Трети път късмет? Разбиране на сътресенията на партийната система в България

Българите ще гласуват в неделя за трети път от седем месеца. Последният път, когато европейска държава имаше такива избори през 1920 г., когато Дания проведе три парламентарни избора в рамките на пет месеца.

В България първият вот през 2021 г. беше редовен избор. Най-много гласове получи електоралният съюз между „Съществуващи граждани за европейско развитие в България“ (ГЕРБ) и Съюза на демократичните сили (СДС). Но разпокъсаният парламент не успя да сформира правителство, защото всички останали партии отказаха да сътрудничат с победителите.

Подгласник (има такъв народ-ITN), популистка партия, създадена от известен певец и телевизионен водещ, дори не се опита да натрупа парламентарно мнозинство. Ново гласуване беше насрочено за 11 юли.

Както се очакваРезултатите почти не се различаваха от гласуването през април. ITN изпревари ГЕРБ-СДС само с 0,57 процента. Отново нито една партия или коалиция не е получила парламентарно мнозинство. Противниците на ГЕРБ-СДС влязоха в продължителни преговори, водени от ITN, но не успяха да постигнат консенсус.

Нестабилност на партийната система в България

Задачата на третия тур на изборите този уикенд ще бъде не само да се преодолее тази задънена улица, но и да се избере нов президент.

Проучванията на общественото мнение показват известна промяна в общественото мнение. Първоначалната висока популярност на ITN намаля за сметка на нов електорален съюз: Ние продължаваме да се променяме (PP), създаден от бившите министри на икономиката и финансите в служебното правителство.

Промяната в предпочитанията показва продължаващата нестабилност на българската партийна система.

погледни ме Двама автори на тази статия идентифицират всички европейски демократични партийни системи от 1848 г Четири фактора което играе особено важна роля в подкопаването на закрепването на партизанската политика.

Прилагането на този модел в България може да помогне за поставянето на текущото развитие в перспектива.

Партийните системи се променят

Базиран на Разследване Сред 47-те европейски партийни системи в 171 години, стигнахме до заключението, че когато (1) гражданите са недоволни от демокрацията, социалните протести са в ред днес и законодателните органи са съкратени, (2) слабите и непокорени партии идват и си отиват, (3) броят на ефективните партии в парламента е по-голям от четири, (4) политически партии против естаблишмънта (като популистки и радикални) са успели да привлекат значителна електорална подкрепа (10 процента или повече) и избирателите не могат да избират между ясни и добри партии. Правителствените алтернативи и партийните системи все още се променят .Това прави процеса на формиране на правителството кошмар.

Това разсъждение важи добре за България.

Посткомунистическа българска политика: ендемична нестабилност

Историята на българската партийна политика след демократичния преход от 1990 г. може да се обобщи с една дума: нестабилност.

Демокрацията остана в България полууниформаНедоволството на гражданите от демокрацията Прераснал През годините политическите партии са толкова лишени от легитимност, че сред деветте политически сили, които в момента са в парламента, само една (социалистите) използва обозначението „партия“.

По същия начин от тези девет само трима (Българска социалистическа партия, СДС и Движение за права и свободи на етническите малцинства) присъстваха на първите свободни и честни избори преди 31 години.

Появата на нови партии, сформирани непосредствено преди изборите (Национално движение Симеон II, Движение ГЕРБ, ITN) остава постоянна от 2001 г., когато първоначалната посткомунистическа структура на конкуренцията срещу демокрацията беше заменена от формирането на по-сложна партийна система.

Оттогава средното ниво на парламентарното разделение е над четири. В сегашния парламент има пет „свързани“ законодателни партии.

Повечето от тези нови партии имаха и антиустановен характер. Ако процентът на гласовете, разпределени за партии против естаблишмента, се приеме като индикатор за поляризация, България се нарежда сред втората най-поляризирана партийна система в посткомунистическа Европа.

Средно за периода от 1991 г. до 2021 г. партиите, които се смятат за настроени или против режима, събраха близо една четвърт от гласовете. Това е едно от най-високите числа в целия набор от данни, който започва с Втората република Франция от 1848 г. и завършва с действащите в момента системи.

„Още промени“ в България

Какво могат да донесат трети избори за една година? Като се има предвид, че перспективите за промяна, когато се проведат избори Проведено много скоро много ниско , Няма драстични подобрения очакваното.

Макар че партиите може да успеят да сформират коалиция, която да поеме изпълнителната власт, гражданите ще продължат да обвиняват партиите, че ги водят на изборите ненужно и пренебрегват предпочитанията им.

Подобно на коалицията на АЕЦ, повечето партии ще продължат да имат личен характер, оставайки неинституционални. Броят на партиите с парламентарно представителство ще продължи да расте, като засега Народната партия гласува Повече от 13 процента. Анти-установен характер – като ITN, Stand UP.BG! Ние Атака! , и други малки сили като Възраждане и Атака – гарантират, че поляризацията продължава. Това пречи на стабилните и предвидими партийни отношения и прави процеса на формиране на правителството уязвим.

Очевидно третият път не винаги е толкова щастлив.

Отказ от отговорност: Мненията и мненията, изразени тук, са тези на автора и не отразяват непременно редакционната позиция на The Globe Post.