Централната банка понижава леко прогнозите за растеж на България през 2025 г., а също така ревизира надолу данните за инфлацията

Реалният БВП на България се очаква да нарасне с 2,1% през 2024 г. и 3,2% през 2025 г., съобщи Българската народна банка в своята Макроикономическа прогноза: юни 2024 г., която беше публикувана на сайта й в петък. Последната тримесечна прогноза дава прогнозите на Централната банка за основните макроикономически показатели за България през 2024-2026 г.

Миналия март БНБ прогнозира растеж на БВП с малко по-висок темп от 2,2% през 2024 г. и 3,3% през 2025 г.

Прогнозата за 2026 г. беше преразгледана на 2,9% (прогноза за юни) от 2,6% (прогноза за март).

В доклада се казва, че икономическият растеж на страната през 2024 г. се движи от положителния принос на вътрешното търсене, докато нетният износ и промените в запасите се очаква да имат отрицателен принос.

Очаква се вътрешното търсене да зависи основно от ръста на частното потребление в контекста на нарастване на доходите от труд в реално изражение и нарастващо потребление на правителството.

Очаква се частното потребление да нарасне с 4% през 2024 г. на годишна база, което е с около 0,4 процентни пункта по-високо от прогнозата от март. Същият темп на нарастване се очаква през 2025 г. Държавното потребление се очаква да нарасне с 2,9% през 2024 г. и 2,5% през 2025 г.

Основният фактор зад ускоряването на растежа на реалния БВП е очакваният спад в отрицателния принос на материалните запаси, както се наблюдава през 2023 г. Динамиката на БВП се определя до голяма степен от специфичния профил на публичните инвестиции и свързания с тях внос.

Динамиката на нетния износ отразява очаквания по-висок ръст на вноса на стоки и услуги спрямо износа.

Растежът на външното търсене на български стоки и услуги през 2024 г. се очаква да бъде по-нисък от очаквания в макроикономическата перспектива за март 2024 г. Очаква се външното търсене на български стоки и услуги да нарасне с 1,6% през 2024 г., преди да се ускори до 3,5% през 2024 г. 2025 и 2026 г.

Очаква се българският износ да нарасне с 2,3% през 2024 г., с 3,7% през 2025 г. и с 3,6% през 2026 г. Миналия март прогнозата на Националната банка на България за растеж на износа за 2024 г. беше по-висока от 2,9%, последвана от 3,6% през 2025 г. и 2026 г.

Очаква се вносът в България да нарасне с 2,7% през 2024 г. (прогноза от март: 4,5%), 5,6% през 2025 г. (прогноза от март: 5,2%) и 4,5% през 2026 г. (прогноза от март: 4,6%).

Прогнозата на БНБ за инфлацията предполага, че натискът върху цените ще отслабне през 2024 г. Очаква се годишната инфлация да се забави до 2,2% до края на 2024 г., а годишната инфлация през 2024 г. ще бъде средно 2,5%.

Ръстът на потребителските цени в България се очаква да падне до 2,2% през 2024 г., въз основа на Хармонизирания индекс на потребителските цени, след което да се повиши до 2,8% през 2025 г., преди да падне отново до 2,6% през 2026 г. Съответните нива бяха през март прогнозите за 2,3%, 2,7% и 2,7%.

Що се отнася до базисната инфлация, която показва промени в цените на услугите и индустриалните стоки, БНБ понижи прогнозата си за март с около един процентен пункт. Според юнската прогноза базовата инфлация ще падне до 2,3% през 2024 г. Въпреки това се очаква да се повиши през 2025 г. до 3,3% (прогноза за март: 3,2%), а през 2026 г. ще падне до 2,9%.

За хранителните продукти се очаква инфлацията да спадне до 3,2% през 2024 г., след това да се покачи до 3,4% през 2025 г. и отново да спадне до 3,3% през 2026 г.

Основните фактори зад забавянето на инфлацията са свързани основно с базовите ефекти от значителните увеличения на цените на основните компоненти и групи храни през 2023 г., както и по-ниските цени на енергията в резултат на падащите световни цени на петрола. Факторите, които ще продължат да оказват възходящ натиск върху цените в краткосрочен и средносрочен план, остават очакваните високи темпове на растеж на разходите за труд и личното потребление.

Рисковете за прогнозата за растеж на реалния БВП се оценяват като балансирани за 2024 г., докато рисковете от по-нисък растеж преобладават спрямо основния сценарий за годините 2025 и 2026 г. в светлината на продължаващите глобални геополитически конфликти. Освен това съществува значителен вътрешен риск реализацията на инвестиционни проекти, финансирани от национални фондове и фондове на Европейския съюз, да бъде по-бавна от очакваното, казват от Централната банка.