Публикувано:
Актуализирано:София, България (АП) – Европейският съд по правата на човека постанови, че българският закон за тайната нарушава Европейската конвенция за правата на човека.
Съдът в Страсбург беше помолен да прегледа редица членове от Закона за наблюдение на България от 1997 г. и наказателното законодателство на страната.
На европейска конференция по правата на човека съдът каза в изявление във вторник, че „законът, уреждащ тайното наблюдение, не отговаря на стандартите на закона“ и че българското правителство „не може да наблюдава само това, което е необходимо“.
Според решението на съда законите, регулиращи подслушването и наблюдението в България, са с лошо качество и не могат да гарантират, че намесата в личния живот на гражданите отговаря на стандартите на демократичното общество.
Делото беше заведено през 2012 г. от двама български адвокати Михаил Екемджиев и Александър Кашъмов и две правозащитни групи, но през последното десетилетие беше актуализирано с нови доказателства за тайно наблюдение.
Миналата година Специалната парламентарна комисия разкри един от най-големите проекти за подслушване в историята на България. Телефонни разговори на повече от 900 граждани – включително журналисти, политици и правозащитници – бяха засечени по време на месеци на антикорупционни протести, които в крайна сметка доведоха до падането на дясноцентристкото правителство в България.
В решението си от вторник Съдът на Европейските общности постанови, че „липсата на ясна регулация е довела до ситуация, при която данните от наблюдение могат да бъдат използвани за злонамерени цели“. Той призова България да промени своите закони с новия закон в съответствие с Конференцията по правата на човека.
„Предприемач. Нинджа в социалните медии. Музикант. Награден интроверт. Бира.“
More Stories
Фотоархивът предлага рядък поглед към ежедневието в комунистическа България
Над 40? Добре дошли в България за 2025 Skyrunning Masters
Rezolv Energy прави първа копка на една от най-големите слънчеви централи в България