В България се провеждат пети парламентарни избори за две години

София, България (AFP) – България проведе петите си общи избори за две години в неделя, които политическите лидери се надяват да сложат край на нестабилността на правителството и да осигурят начин за справяне с икономическите проблеми, подхранвани от войната в Украйна.

Избирателната активност се очакваше да бъде ниска поради апатията на гласоподавателите и разочарованието от политиците, които многократно бяха неспособни да съставят жизнеспособна управляваща коалиция.

Последните социологически проучвания показаха, че шансовете за незабавен край на политическата безизходица са ниски, като има вероятност седем групи да достигнат прага от 4%, за да влязат в фрагментирания парламент. Според проучванията на общественото мнение популистките и проруските партии вероятно ще увеличат представителството си.

Според повечето анкетьори трикратният лидер на дясноцентристката партия на премиера Бойко Борисов изостава с около 26% от основния си съперник, партията на Кирил Петков „Продължаваме промяната“, която наскоро сформира коалиция с дясната Демократическа партия. България.

След гласуването си Борисов каза, че мъдростта на политиците е единственият изход от кризата. Той каза, че България трябва да има стабилно правителство, „ако не искаме да се самоубием като нация“.

„Ще бъде катастрофа за държавата, ако не може да се направи управляващо мнозинство“, каза Борисов и добави, че е готов на отстъпки.

Попитан за бъдещ съюз с партията на Борисов, съпредседателят на Демократична България Христо Иванов каза, че управлението с партньорски партии изисква високо ниво на доверие и разбирателство. Той добави, че не вярва, че съюзът с партията Jarb отговаря на тези условия.

„По-скоро ще търсим формула, базирана на някакво обединение около конкретни приоритети“, каза Иванов.

Партията „Продължаваме с промените“ заяви, че също ще отхвърли коалиционното споразумение с партия „Опитай“, ако Борисов остане начело. Продължаваме да се променяме, който смята Борисов за разногласна фигура и го обвини в насърчаване на корупционна политика, предложи правителство на малцинството с подкрепата на Партията за реформи и демокрация (ГЕРБ), която отхвърли идеята.

Партийните лидери обаче се опитват да смекчат агресивната си реторика, за да намерят алтернатива на последователните временни правителства, назначени от президента Ромен Радев през последните няколко години, които тихомълком промениха ориентацията на страната към Русия.

Традиционно много българи споделят проруски настроения, които дават благодатна почва за агресивната пропаганда на Кремъл в най-бедната членка на ЕС.

Проучванията на общественото мнение показват, че ултранационалистическата партия Възраждан, твърд поддръжник на войната на Кремъл в Украйна, може да увеличи парламентарното си присъствие от 10% на 13% от местата.

Участващи: