Българският спор с Лукойл може да се превърне в регионална петролна криза – EURACTIV.com

В ексклузивно интервю за Uractive България българският премиер Николай Тенков предупреди, че бързото оттегляне на забраната за внос на руски суров петрол в българската рафинерия на руската компания Лукойл може да доведе до криза на пазара на горива в Балканския регион.

В момента две от българските евроатлантически партии – ГЕРБ и ДПС, са настървени по идеята за незабавно оттегляне на обидата за внос на руски петрол към Лукойл.

Правителството остава негативно настроено и предупреждава за сериозни рискове, ако най-голямата българска рафинерия на Балканите бъде принудена да спре работа заради недостиг на петрол.

„Да, пазарът ще бъде отворен, след известно време може да се възстанови чрез внос, след известно време рафинерията ще започне отново, но никой не е направил колко ще струва и колко време ще отнеме. „При цялата политическа и икономическа нестабилност – защото това е проблем за хората, цените могат да се вдигнат значително“, каза Тенков.

Той даде пример с факта, че рафинерията на Лукойл е единственият доставчик на реактивно гориво в България. „Всеки, който подценява тези рискове, си играе с огъня“, каза премиерът.

Той обяснява, че българското правителство бързо ще разработи проекта за петролопровод от гръцкото пристанище Александруполис до Бургас по модел на междусистемна връзка с Гърция, за да може азербайджанският газ да достига до други страни на Балканите.

Тенков коментира, че регионалният интерес към петролопровода е голям и „няма съмнение, че той ще бъде икономически изгоден, ако се комбинира с работата на бургаската рафинерия“. Това е свързано с оценката на бургаската рафинерия за ефективност и бъдеще – Тенков каза, че би било различно, ако тя е „оградена“ от петролопровод.

Целта на българската страна е да се създаде тръбопровод, по който да се изнасят вече произведени горива, а при пазарни проблеми България бързо да може да внася от Гърция.

Румъния проявява интерес към изграждането на петролопровод до Бургас, като обмисля финансиране на разширение до границата си.

Проектът и продължаването на петролопровода на север към Румъния бяха сред темите, обсъдени на тристранната среща на министър-председателите на България, Гърция и Румъния край българския черноморски град Варна на 9 октомври.

През 2008 г. имаше промяна в така наречения проект за петролопровод „Голям шлем“, приет от проруските български президенти Георги Първанов и Владимир Путин. Нефтопроводът от Бургас до Александруполис беше ранен проект за транспортиране на руски петрол. до Гърция. Сега планът е да се осигурят доставки на петрол от Средиземно море, без да се минава през Босфора.

„България има интерес от такива надеждни стоки, за да не минават танкери през пролива“, каза премиерът пред Euractive.

Николай Тенков каза, че България ще има контрол над петролопровода, за да не зависи страната ни от „други фактори“.

„Идеята е да създадем компания, която изгражда и експлоатира нефтопроводи, подобно на проектната компания, която изгражда и експлоатира интерконектора (ICGB) с Гърция“, обясни той.

Част от трасето ще се използва и за българската газова връзка с Гърция, която вече има екологична оценка.

„От Гърция говорим петролопроводът да стигне до Стара Загора и да стане част от целия български индустриален комплекс в района“, каза Николай Тенков.

Идеята за изграждане на петролопровод между двете пристанища Бургас и Александруполис датира от началото на 90-те години на миналия век.

През 2007 г. в централата на руската компания Транснефт беше подписано тристранно споразумение за създаване на международна проектна компания за изграждането на Бургас-Александруполис от гръцка, българска и руска страна. Идеята беше да се заобиколи задръстеният Босфор, петролопровод с дължина 285 км, способен да пренася до 35 милиона тона петрол. Планът обаче не е изпълнен.

Тъй като забраната на България за внос на руски петрол по море изтича в края на 2024 г., временното правителство на българския президент Румен Рате блокира идеята, като се стреми да осигури на Лукойл алтернативни източници на петрол.

Интерес към нови атомни електроцентрали

министър-председател на България Урактив каза Гърция, Сърбия и Северна Македония проявяват интерес към сключване на дългосрочни договори за закупуване на електроенергия от 7-ми и 8-ми блок на АЕЦ „Козлодуй“, които използват реактори AP1000.

На въпроса дали е възможно да се получи европейско финансиране за изграждането на нови мощности, Тенков каза, че това не е голям проблем, тъй като проектът изглежда „много перспективен“ за държавата от икономическа гледна точка.

„Има интерес от различни страни. Трябва да разработим модел за това как се доставя електроенергия. Има интерес от Гърция, Северна Македония и Сърбия. Но те трябва да решат какво искат, защото ние трябва да решим кое е по-изгодно за нас – дали да влезем като инвеститори в проекта или да останем с фиксирани договори за изкупуване на електроенергия. Доколкото чух, изглежда предпочитат втория вариант, но дискусията е открита“, коментира Тенков.

Той добави, че България ще използва двата нови реактора като основен капацитет на енергийната система, докато постепенно ще се откаже от въглищата.

(Красен Николов, Емилия Милцева | Euractiv.bg)

Прочетете повече с EURACTIV