Българка, икономист, скоро ще оглави Международния валутен фонд | Бизнес и икономика

С подкрепата на Европейския съюз Кристалина Георгиева е официално одобрена да ръководи мултинационалната банка.

Българският икономист Кристалина Георгиева беше утвърдена в сряда за управляващ директор на Международния валутен фонд, като стана първият ръководител на световна банка с трилиони долари от нововъзникваща пазарна икономика.

Дясноцентристки политик, израснал в България по време на комунизма, Георгиева спечели репутацията си на твърд стрелец, феминистка и лидер в глобалната борба срещу изменението на климата по време на престоя си в Световната банка – където беше в командировка. Напуска позицията си на главен изпълнителен директор по време на процеса на номиниране за МВФ – и Европейската комисия.

Тя ще се сблъска с редица предизвикателства като ръководител на Международния валутен фонд, кредиторът на световната криза, включително глобалното икономическо забавяне, причинено от ескалиращото търговско напрежение между Съединените щати и Китай.

66-годишната Георгиева каза пред репортери в централата на банката във Вашингтон, след като нейната инфекция с болестта беше потвърдена: „Предупредителните знаци мигат и трябва да сме готови да бъдем тествани“.

В допълнение към икономическите опасения, Съединените щати, които представляват най-големия блок с право на глас в Борда на директорите на Международния валутен фонд, се оттеглиха от многостранни споразумения. Междувременно рисковете нарастват в нововъзникващите пазари като Аржентина, която миналата година получи спасителна помощ от 57 милиарда долара, най-голямата досега от МВФ.

Георгиева каза, че нейният приоритет ще бъде да помогне на 189-те страни членки на банката да намалят рисковете. Тя допълни, че банката ще се стреми да се грижи за всички членове, независимо дали са стари или млади.

Георгиева, с подкрепата на френския президент Еманюел Макрон, миналия месец получи подкрепа и от останалите страни от Европейския съюз, в допълнение към скритата подкрепа от Съединените щати.

В новата си роля тя ще трябва да „работи за възстановяването на легитимността на институцията сред нововъзникващите пазарни икономики“, каза Есуар Прасад, професор в университета Корнел и бивш ръководител на китайския отдел на банката.

Той каза, че големите развити икономики в света все още гледат на големите международни финансови институции като на свои владения.

Източник от борда на МВФ каза на Ройтерс преди потвърждението в сряда, че Георгиева е готова да поеме поста. „Тя е убедила борда, че е лидерът, от който се нуждае институцията, и ще бъде силен защитник на многостранната система“, каза източникът, който говори при условие за анонимност, тъй като разискванията на борда не са публични.

Номинацията на Георгиева предизвика голяма гордост в родината й. „Само преди 20 години България беше сред страните със спасителна програма на МВФ“, каза водещият финансов вестник Капитал по-рано този месец. Номинацията на бившия български еврокомисар трябва да се разглежда не само като лично признание за нея, но и като дипломатически успех за страната.

Георгиева заменя Кристин Лагард, която стана първата жена начело на Международния валутен фонд, когато пое поста през 2011 г. 63-годишната Лагард ръководеше банката по време на кризата с държавния дълг в Европа, която започна около месец след като тя пое поста. Тя ще напусне, за да поеме поста президент на Европейската централна банка.

Преди да бъде назначена в Световната банка, Георгиева е заемала няколко ръководни позиции в Европейската комисия, включително комисар по бюджета. Тя има дълбоки познания за страните с нововъзникващи пазари, обслужвани от Световната банка.

Скот Морис, старши сътрудник в Центъра за глобално развитие, каза, че Георгиева бързо е оказала влияние, след като пое втората роля в Световната банка в началото на 2017 г. Тя настоя за консенсус относно увеличение на капитала от 13 милиарда долара и пакета от реформи, договорен в година.миналото. година. Съгласно реформите кредитирането на Китай и други по-богати развиващи се страни ще намалее, като повече ресурси ще бъдат насочени към най-нуждаещите се страни.

Тя успя да събере разнообразна група сътрудници. „Това е сила“, каза Морис, бивш служител на Министерството на финансите на САЩ. „Това е неговата сила.“ „Това, което е по-малко ясно, е как ще се справи с ежедневния бизнес на фонда – тези бизнеси са моменти на криза. Трудно е да се види как ще реагира в криза.“

Морис каза, че Лагард е била успешна, защото не е била смятана за представляваща европейските интереси, което й е помогнало да преодолее гръцката дългова криза. Георгиева ще трябва да възприеме подобен многостранен подход, запазвайки фокуса си върху интересите на естаблишмънта и отделните държави.

„Никой не мислеше за Лагард като европейски изпълнителен директор“, каза Морис. „Издигнах се над това.“