Световната банка: Демографските проблеми ще забавят икономическия растеж на България през следващите години

България има една от най-стабилните финансови ситуации в резултат на разумна и консервативна бюджетна политика през годините, но за да се осигури просперитет и добро качество на живот на обществото, трябва да се преодолеят сериозни предизвикателства. Това става ясно от доклада на Световната банка, който разглежда приходите, ефективността и ефикасността на държавните разходи в някои сектори.

Но сред изводите има и препоръки – да се подобри събираемостта на ДДС, да се постигне по-голяма ефективност при обществените поръчки.

Документът беше представен по време на пресконференция, на която присъстваха заместник-министърът на финансите Георги Клесорски, постоянният представител на Световната банка в България Лиси Мелгаард и Ясмин Шакри, директор „Макроикономика, търговия и инвестиции“ в регион Европа и Централна Азия в България . Световна банка Десислава Николова, главен икономист в българския офис на Световната банка, е един от водещите автори на доклада.

„Икономиката ни продължава да расте много по-бързо от средното за Европа и това трябва да остане тенденция, за да достигнем по-бързо стандарта на живот в ЕС“, каза при откриването на събитието Георги Клесорски. Той декларира, че 2023 г. е била рекордна за последните години по отношение на обема на публичните инвестиции, вложени в икономиката, възлизащи на около 98% от планираните 8,1 млрд. лв., и изрази надежда всички предвидени средства да бъдат инвестирани през 2024 г.

„Постепенно българската икономика ще се забави значително през следващите десетилетия, освен ако не се извършат много сериозни реформи в краткосрочен план. Това забавяне ще бъде резултат от една много негативна демографска тенденция, т.е. загуба на работоспособно население. Тази негативна география ще доведе до Тези тенденции оказват много сериозен натиск върху публичните финанси и бюджета на страната. „По отношение на събираемостта на приходите България може да постигне много.

Николова описа някои от предизвикателствата пред фискалната политика на страната ни, като продължаващото въздействие на някои антикоронавирусни мерки, които оказват натиск върху публичните разходи в България. Примери за това са преференциалните ставки на ДДС в туризма, за ресторанти и фитнес зали. „Едва през 2023 г. бяха намалени средствата за парно и природен газ“, отбеляза Десислава Николова.

Този косвен данък е основният източник на приходи за хазната, която носи тежко бреме от социални и здравни разходи, неефективни разходи за образование и обществени поръчки.

Необходима е по-голяма ефективност при обществените поръчки и разходите за образование.

„В същото време България се характеризира с липса на гъвкавост във фискалните разходи, а Северна Македония се нарежда едва след нея по този показател в региона. Повече от 60% от общите разходи са негъвкави, което ограничава способността на правителството да реагират“, каза Десислава Николова, старши директор. Икономистите казват, че „шоковете ги принуждават да намалят дискреционните разходи като инвестициите.“

Ако не се предприемат действия сега, потенциалът за икономически растеж ще бъде силно ограничен в дългосрочен план. „До 2050 г., ако сега не се извършат необходимите реформи, растежът може да се забави до около 1,25%“, прогнозира Десислава Николова.

* Всички мерки и действия, предприети от финансовите органи, които оказват влияние върху бюджетните детерминанти и ключови финансови показатели, се считат за дискреционни.