БТА :: Може ли България да се отърве от клеймото на „най-бедната членка на Европейския съюз“?

БВП на глава от населението на България по паритет на покупателната способност е 64% от средното ниво за ЕС през 2023 г. Това е един от най-точните показатели за конвергенция в рамките на блока, защото отчита цените. Във всяка държава поотделно, като по този начин предоставя напълно сравними стойности. Именно този показател често се използва, за да се оправдае добре познатото описание на България като „най-бедната страна-членка на Европейския съюз“. Съдейки по динамиката на националната икономика, изглежда вероятно през следващите години страната да се отдалечи от дъното на класацията „богати-бедни“, смята Петър Янев, старши научен сътрудник в Института за пазарна икономика (ИПИ). в публикуван анализ. По ИПИ в петък.

Янев казва, че през последните две десетилетия се наблюдава стабилно нарастване на показателите за конвергенция в България. Въпреки че страната беше засегната от най-малко три кризи през този период, което доведе до периоди на отрицателен растеж (първо, рецесията от 2009 г., причинена от световната финансова криза; второ, плитката рецесия и ниския растеж от 2012-2013 г. през 2013 г.) , . В резултат на европейската дългова криза и накрая дълбоката рецесия през 2020 г., причинена от пандемията на Covid и строгите социални ограничения, които дойдоха с нея), националната икономика почти винаги е растела по-бързо от средното за ЕС. БВП на глава от населението на България на база паритет на покупателната способност се повиши от по-малко от 40% от средното за ЕС преди страната да се присъедини към блока през 2007 г. до 64% ​​през 2023 г. След пандемията тук е регистриран забележителен ръст, дължащ се отчасти на поради корекция в данните за населението след преброяването през 2021 г. Индексът се е повишил с 9 процентни пункта само за три години.

Във всички други „нови“ страни-членки на ЕС в Централна и Източна Европа, включително Румъния, БВП на глава от населението на база паритет на покупателната способност е в диапазона от 70% до 90% от средното ниво за ЕС. До 2021 г. България беше единственият член с процент под 60%, което я поставя с 10 до 15 процентни пункта зад най-зле представящите се „нови“ страни от ЕС в Централна и Източна Европа. С резултат от 64% през 2023 г. България намалява разликата, която я отделя от групата „70-90%“. Само Чехия и Словения са надхвърлили 90%, докато Латвия, Словакия, Унгария, Хърватия и Румъния са спаднали между 70% и 80%, според ИПИ.

Интересно сравнение може да се направи с Гърция, където показателите за конвергенция се влошиха значително през последните 20 години. Преди две десетилетия разликата между Гърция и България беше огромна, като през 2004 г. южната ни съседка регистрира рекорд от 98% от средното за ЕС, докато нашето беше 35%. Разликата беше повече от 60 процентни пункта. С други думи, гръцката икономика е три пъти по-голяма от българската по физически размер на глава от населението, като се вземат предвид разликите в цените. До 2023 г. разликата е само 3 процентни пункта (64% за България и 67% за Гърция). Ако България продължи да догонва и през следващите години постигне приличен икономически растеж, е напълно възможно да се отдалечи от дъното на класацията „богати-бедни” и да се доближи до 70% от средното за ЕС.

Въпросът къде се намират България и другите страни от Централна и Източна Европа спрямо средните нива в ЕС е особено актуален днес на фона на поредната вътрешнополитическа криза и наближаващите избори, казва Янев. Независимо от шумното ежедневие, крайната цел на българската икономика в краткосрочен план е да обърне забавянето от последните две години, а в дългосрочен план да постигне трето десетилетие на стабилно догонване и изравняване. По-близо до най-успешните страни от Централна и Източна Европа. Това изисква макроикономическа стабилност и реформи, които могат да стимулират инвестициите и да намалят отпадъците. Анализът заключава, че независимо дали преди или след изборите, това трябва да бъде основната цел на политиците, които отново се превърнаха в рисков фактор за икономическия растеж.