Законопроектът за Българската народна банка беше приет на второ четене

Парламентът прие в четвъртък категорично на второ четене законопроекта за Българската народна банка (БНБ), който има за цел да осигури правната интеграция на централната банка на страната в европейската система с присъединяването на България към еврозоната. Очаква се то да влезе в сила на датата, посочена в решението на Съвета на ЕС за приемане на еврото от България.

Проектозаконът установява статута на еврото като законно платежно средство, определя дизайна на националната страна на евромонетите и регулира емитирането, тегленето, обмяната, обмяната и възпроизвеждането на евробанкноти и монети. Това също така ще разгледа правните несъответствия, установени в докладите за сближаване, издадени от Европейската централна банка и Европейската комисия.

Законопроектът не предвижда промени в действащата нормативна уредба относно реда за избор на сформиране на УС на БНБ. Управителят на БНБ ще продължи да се избира от Народното събрание. Подуправителите на управление „Емисионно“, „Банково“ и „Банков надзор“ на БНБ също ще се избират от парламента по предложение на управителя. Останалите трима членове на УС ще се назначават от президента, както е било и досега. Мандатът на членовете на Съвета на директорите остава шест години.

Законопроектът урежда и управлението на непаричните резервни активи на БНБ, които не са свързани с паричната политика на Евросистемата и способността на БНБ да управлява чуждестранни активи.

По време на общата дискусия Възраждани за пореден път изрази опасенията си от нарастващите цени и инфлацията в България след присъединяването й към еврозоната, както и опасенията от загубата на суверенитет. Депутати от БСП посочиха, че България все още не е готова да влезе в еврозоната.

Депутати от ПП „Продължаваща промяна – Демократична България“ коментираха, че е смешно да се говори за загуба на суверенитет, защото България е част от валутния борд. Управляващата партия каза още, че през 2023 г., когато Хърватия се присъедини към еврозоната, Хърватия отбеляза рекорден ръст на доходите в ЕС и влиянието на еврото върху инфлацията в страната е 0,2%.

Има такъв народ поиска хората, които са били членове на политически партии през последните пет години, да не могат да избират членове на Управителния съвет от 8 март 2024 г. Предложението обаче не получи мнозинство в парламента.

Възраждани предложиха законът да влезе в сила през 2043 г., но и тяхното предложение беше отхвърлено от управляващото мнозинство.