Председателят на БНБ: Спешно трябва да коригираме бюджета ᐉ Новини от Fakti.bg – България

Необходимо е спешно коригиране на бюджета и като процес, и като съдържание. Бюджетът за следващата година ще бъде индикатор дали се движим в правилната посока. Това каза управителят на Българската народна банка (БНБ) и директор за България в Международния валутен фонд (МВФ) Димитър Радев в интервю за БТА във Вашингтон, където участва в годишните срещи на Световната банка и МВФ. Международен валутен фонд.

Пълно интервю:

В последния си преглед на световната икономика Международният валутен фонд понижи прогнозата си за растеж на българската икономика до 2,3 на сто, докато през пролетта очакваше растеж от 2,7 на сто. Какви са вашите очаквания?

– Няма качествена разлика между новата прогноза на МВФ за българския икономически растеж през 2024 г. и прогнозата на БНБ, публикувана по-рано тази година. На фона на вътрешните и външните предизвикателства растеж над 2% от БВП може да се счита за относително положително развитие.

– Какво може да се направи, какви са опциите пред БНБ, ако икономиката се забави повече от очакваното?

Кредитите за компании и семейства се считат за основен фактор за поддържане на икономическата активност в положителната зона. Това, което БНБ прави, е да калибрира своите мерки по начин, който постига целите на нейната макропруденциална политика, без да стагнира кредита и следователно икономическата активност.

– По време на разговорите ви във Вашингтон в рамките на годишните срещи на Международния валутен фонд и Световната банка получавате ли подкрепа от колегите си за присъединяването на България към еврозоната?

България е единствената страна членка на Европейския банков съюз, която не е членка на еврозоната. В този контекст подкрепата в банковите среди остава силна и градивна.

– Кога смятате, че България ще изпълни инфлационния критерий, който се определя като единственият критерий, който страната ни не покрива, за да влезе в еврозоната?

Отговорът трябва да се търси в линията на провеждане на разумна макроикономическа политика с акцент върху: спешна фискална дисциплина и хармонизиране на парично-финансовите условия на страната. Говорим обаче за много кратък хоризонт и прозорец на възможност, който не бива да се пропуска.

Намираме се в период, в който ще бъде представен общият бюджет на държавата за следващата година. Виждате ли рискове в тази насока, които да повлияят на процеса на присъединяване към еврозоната?

– Точно за това говоря – спешна бюджетна дисциплина като процес и като съдържание. Бюджетът за следващата година ще бъде индикатор дали се движим в правилната посока.

– Смятате ли, че има рискове за икономиката, каквито прогнозират някои рейтингови агенции, които могат да възникнат, ако се отложи приемането на еврото като национална валута?

– Рискът, който изрично подчертават кредитните агенции, е спадът в кредитния рейтинг на страната и влошаването на условията за финансиране на икономиката ни. С разхлабен бюджет, страдащ от хронични дефицити, тези милиарди в крайна сметка ще трябва да бъдат платени от компании и семейства.

– От началото на октомври за банките влязоха в сила задължителните лимити за индексите на ипотечното кредитиране, определени от БНБ. Очаквате ли новите стандарти да затруднят отпускането на нови ипотеки и мислите ли вече за последиците от тях за пазара на недвижими имоти?

Целта на тези мерки не е да се увеличи трудността на кредитирането, което, както споменах в началото, е важен фактор за икономическата активност в страната, а по-скоро да се създаде надеждна рамка за надзор и управление на потенциалните рискове в банков сектор. система. Чрез тези последни мерки ние ефективно активирахме пълния набор от макропруденциални инструменти, с които разполага централната банка.

– Какви общи очаквания усетихте по време на срещите относно развитието на глобалната икономика, особено на еврозоната и Европейския съюз?

Очертават се две тенденции, едната положителна, а другата отрицателна. Положителното е по-ниската инфлация, отрицателното е продължаващата липса на фискална дисциплина, което увеличава дълговата тежест. Тези тенденции имат ясни прогнози и у нас.