PRKernel

Доставчик на новини в реално време в България, който информира своите читатели за последните български новини, събития, информация, пътувания, България.

Групата на ЕИБ предоставя на българската икономика 443 милиона евро през 2020 г.

Финанси – Групата на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), която се състои от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) и Европейския инвестиционен фонд (ЕИФ), предостави 443 милиона евро заеми, гаранции и капиталови задължения за проекти в България през 2020 г. Това представлява увеличение с 23% в общите финансови дейности в сравнение с 2019 г.

През 2020 г. заемите на Европейската инвестиционна банка за България възлизат на 115 милиона евро. ЕИФ е отпуснал около 328 милиона евро за нови операции за малки и средни предприятия (МСП), които се очаква да отворят 1,8 милиарда евро за малки и средни предприятия в България, повечето от които ще подкрепят онези, които се борят под въздействието на Covid19 пандемия.

Лиляна Павлова, вицепрезидент на Европейската инвестиционна банка, заяви: „2020 г. беше предизвикателна година за всички нас. Пандемията от COVID-19 предизвика безпрецедентна световна криза. В този контекст се гордея, че Групата на ЕИБ има увеличи финансирането си, особено за компании МСП Нашата финансова подкрепа помага за подобряване на живота на хората и има важна роля за насърчаване на икономическото развитие в България по време на пандемията. Бих искал да благодаря на всички наши партньори и да ви уверя, че сме готови да подкрепим МСП, регионалното сближаване , климатични действия и градско развитие за създаване на работни места и просперитет в цяла България „.

Според Европейската инвестиционна банка, заместник-министърът на финансите на България Маринела Петрова заяви: „Ние високо оценяваме активната роля на Банката за постигане на свързаните с климата стратегически цели и приоритети на Европейската комисия и държавите-членки, както и желанието й да подкрепи Държавите-членки при осъществяване на прехода към неутралност на климата за успешно използване на финансовите възможности. Предоставяни от Европейската комисия и Европейската инвестиционна банка, е необходимо да се идентифицират специфични инвестиционни нужди и да се подготвят висококачествени проекти. С нейния опит и опит във финансирането инвестиции в инфраструктура, иновации, климат и околна среда, Банката може значително да подпомогне този процес и да допринесе за успешния преход на България към въглероден неутралитет. ”

На виртуална пресконференция Маринела Петрова, заместник -министър на финансите на България и член на Управителния съвет на ЕИБ, и вицепрезидентът на ЕИБ Лиляна Павлова, представиха въздействието на финансирането на групата на ЕИБ в България и обсъдиха стратегическите перспективи за Банката на Европейския съюз през следващата година. В допълнение вицепрезидентът Павлова направи преглед на основните дейности на групата на ЕИБ през 2020 г., включително отговора на пандемията COVID-19 и ключовата роля, която тя играе в борбата с климатичната криза.

Пресконференцията беше последвана от виртуална конференция, организирана от Икономическия отдел на Европейската инвестиционна банка за представяне на резултатите от годишното инвестиционно проучване на Европейската инвестиционна банка за България. Проучването събира уникална информация за корпоративния инвестиционен пейзаж на Европейския съюз.

Проучването установи, че новият коронавирус в България засегна значително инвестиционните стратегии на компаниите. Почти половината от компаниите бяха принудени да инвестират по -малко от планираното (46%) и само много малко да инвестират повече от планираното (7%). Отговорът на българските компании на пандемията е в съответствие със средния за ЕС (45%). Една четвърт от компаниите посочват засилено използване на цифрови технологии (25%) в сравнение с половината от компаниите в Европейския съюз (50%). Една четвърт от компаниите очакват трайно намаляване на заетостта (25%) като дългосрочно въздействие на COVID-19, подобно на средното за ЕС (21%). Освен това близо две трети от компаниите в България (63%) нямат инвестиционни планове за справяне с въздействието на изменението на климата, което е значително по-високо от средното за ЕС (35%).