Fitch потвърждава, че България е в „BBB“, перспективата е положителна

СОФИЯ (България), 20 юни (Вижте новините) – Агенцията за кредитен рейтинг Fitch съобщи, че е потвърдила дългосрочния рейтинг на България в чуждестранна валута по подразбиране (IDR) на „BBB“ с положителна перспектива.

Глобалната рейтингова агенция заяви в изявление в петък, че продължаващият ангажимент за приемане на еврото до 2024 г. от българското правителство се разглежда като основен двигател на положителната перспектива, въпреки подновените политически сътресения в страната.

Тази седмица българските депутати ще обсъждат и гласуват вот на недоверие към правителството на премиера Кирил Петков, внесен от трите опозиционни партии и бивш младши партньор в управляващата коалиция.

„Засега не очакваме забавяне с повече от година при присъединяването към еврото, ако страната не успее да изпълни критериите за конвергенция през 2023 г., тъй като смятаме, че има ясен ангажимент на ниво ЕС за ускоряване на процеса“, Фич добави. .

Препотвърденият рейтинг е подкрепен от силни външни и публични баланси в сравнение с конкуренти със същия рейтинг, както и от „надеждна политическа рамка“, която също е одобрена от дългогодишния Български валутен борд.

Fitch обаче понижи прогнозата си за реалната икономика в България, като растежът на БВП се очаква да се забави до 3% през 2022 г. от 4,2% през 2021 г., спрямо средна настояща стойност от 3,4% сред страните, класифицирани като „BBB“. „.

Счита се, че увеличените инвестиции на фона на финансирането от ЕС през 2023 г. умерено ще ускорят растежа на БВП до 3,8% през следващата година, въпреки че усвояването на средства по Националния план за възстановяване и устойчивост (RRP) може да се забави, ако правителството загуби подкрепата на парламента и държавните глави за нови избори по-късно тази година.

Агенцията за кредитен рейтинг Fitch също каза в изявлението:

Откъсване от руската енергетика: Властите полагат съгласувани усилия за намаляване на енергийната зависимост от Русия, особено след решението на Газпром през април да спре доставките на газ (руският газ представлява около 80% от българското потребление на газ от 3,2 милиарда кубически метра). Газовите потоци от съседните страни бяха временна мярка, докато новата междусистемна връзка с Гърция и новите споразумения за доставка с други страни значително ще помогнат за затваряне на празнината до зимата на 2022 г. (когато търсенето на газ ще нарасне рязко). В съчетание с изключването на България от петролните санкции на Европейския съюз (ЕС), наложени на Русия до 2024 г., това намалява рисковете от прекъсвания на енергийните доставки, които биха могли значително да засегнат домакинствата и индустрията, въпреки че страничните ефекти при такъв сценарий все още биха създали значителни значителни предизвикателства .

Инфлационният натиск се засилва: средната прогноза на Fitch за ХИПЦ ще бъде 11,8% през 2022 г. и е най-високата от 15 години, тъй като нарастващите цени на енергията и храните се отразяват на всички ценови категории. Въпреки че очакваме инфлацията да се успокои постепенно през втората половина на 2022 г., когато започнат основните ефекти, рисковете са ясно изкривени къмгоре, като се имат предвид несигурните външни развития и нарастващите инфлационни очаквания, които ще увеличат изискванията за заплати (отвъд наблюдаваното близо 10% увеличение на заплатите през 2021 г.). Правителствените мерки за подкрепа на семействата могат да увеличат натиска върху търсенето. В нашия основен сценарий инфлацията ще бъде средно 6% през 2023 г., оставайки над средните прогнози на Еврозоната Fitch и „BBB“.

Приемане на еврото: Изпълнението на ангажиментите на България след влизането в програмата ERMII все още продължава и според конвергентния доклад от юни на Европейската централна банка страната отговаря на повечето от критериите за конвергенция, включително лихвен процент, валутен курс и публични финанси. Правната рамка на страната обаче все още не е хармонизирана и ценова конвергенция не е постигната. Съществува повишен риск България отново да не успее да изпълни критерия за ценова стабилност през май 2023 г. (ключовата дата за приемане на Евро 2024), особено след като ХИПЦ инфлацията в България е по-чувствителна към разходите за храна и енергия, отколкото повечето страни-членки на ЕС . Закъсненията в прилагането на плана за техническа промяна също могат да оспорят целта за 2024 г.

Покриването на всички останали критерии е по-малко трудно и докато политическият ангажимент остава последователен в България и ЕС, бихме очаквали гъвкавост при оценката на конвергенцията (както беше демонстрирано в Хърватия). Като цяло считаме приемането на еврото за подкрепа на класификацията и също така потвърдихме нашето мнение, че при равни всички условия ще повишим дългосрочния български IDR в чуждестранна валута с две степени между включването на българския лев в ERM II за присъединяване към еврото.

Подновена политическа несигурност: младшият коалиционен партньор TISP обяви оттеглянето на своите четирима министри от правителството в средата на юни. Тримата останали коалиционни партньори възнамеряват да продължат мандата си с работещо малцинство, за да избегнат политическа нестабилност до края на 2022 г. Основният тест ще бъде приемането на закона за преглед на бюджета преди края на юни. Fitch отбелязва, че настоящата политическа несигурност може да представлява предизвикателство за правителството при постигането на етапите, необходими за втория транш от програмата за регионално възстановяване, в която 22 реформи, включително антикорупционни закони, трябва да бъдат приети до края на годината, изисквайки политически ангажимент за справяне с тези проблеми. Първият преглед на етапите и целите ще се проведе през третото тримесечие на 22 г., с малък риск от липсващи цели, което ще освободи първото плащане от 1,4 милиарда евро (около 2% от БВП) през четвъртото тримесечие на 22 г. Забавянето постигането на основните етапи представлява големи рискове за завършването на програмата може да усложни средносрочните фискални планове.

Ревизия на бюджета на фона на инфлационен шок: В отговор на инфлацията и ценовия шок на енергията правителството предложи ревизия на Закона за бюджета, която предвижда набор от мерки за подкрепа на стойност около 2,1 млрд. лв. (2,0% от БВП). В комбинация с намаляване на ставките на данъка върху добавената стойност за някои продукти, увеличаване на освобождаването от данъци за семействата и фиксирани компенсации за цените на горивата, планът предвижда увеличение на пенсиите на два етапа. Ако ревизията на бюджета бъде одобрена през юни, пенсиите ще бъдат увеличени с 10% през юли, а надбавката от 60 лв. антиковид-19 ще бъде постоянно включена в размера на пенсията. Второто увеличение, което предстои през октомври, играе по-важна роля, тъй като има за цел да намали неравенството между пенсионерите. Общата стойност на компенсирането на тазгодишното увеличение на пенсиите се очаква да бъде 1,4 млрд. лв.

Публичният дълг се увеличава по-малко от аналогичните: Fitch очаква дефицитът да се разшири до 4,9% от БВП през 2022 г., от 4,1% от БВП през 2021 г., движен най-вече от мерки за подкрепа. Според нас държавният дефицит ще се свие до 2,9% от БВП през 2023 г., тъй като натискът върху разходите намалява. Въпреки очаквания по-широк дефицит в средносрочен план и нарастването на дълга след пандемията, съотношението на публичния дълг на България ще остане много ниско в сравнение със страните от ЕС и нейните „BBB“ връстници (текуща средна „BBB“: 55,9%). Правителството възнамерява да се възползва от по-ниските разходи за финансиране тази година и ще се стреми да финансира предварително голямо изплащане на еврооблигации за 2023 г., което ще увеличи нивото на публичния дълг през тази година. Fitch обаче очаква съотношението публичен дълг/БВП да остане под 30% в прогнозния хоризонт.

Външни финанси: Очакваме дефицитът по текущата сметка (CAD) да се разшири до 2,6% от БВП (от 0,4% от БВП през 2021 г.) поради дефицит в търговията и първичния доход. Въпреки че растежът на износа достигна висока динамична двуцифрена цифра през Q1 22, той беше изпреварен от растежа на вноса. Последната причина за това беше силното вътрешно търсене и високите международни цени на енергията. Капиталовите и финансовите сметки ще бъдат подкрепени от прогнозираното увеличение на капиталовите трансфери от ЕС, както и от постоянните притоци на ПЧИ, което ще поддържа позицията на нетния външен кредитор на около 30% от БВП през 2022-2023 г. (спрямо текущата средна стойност „BBB“ : 4,4%). Въпреки очакваното временно влошаване на динамиката на текущата сметка, външните финанси остават силна страна на рейтинга на България и фактор, спомогнал за намаляване на общите слабости.

ESG – Управление: България има оценка за пригодност на ESG (RS) от ‘5[+]За политическа стабилност, права, върховенство на закона, институционално и организационно качество и контрол на корупцията. Тези резултати отразяват голямото значение на показателите за управление на Световната банка (WBGI) в нашия модел за суверенен рейтинг. България се нарежда средно в класацията на Световната банка на 56 място, отразявайки история на нестабилни съюзи, сравнително високи възприятия за корупция и умерен институционален капацитет срещу опит с мирни преходи и над средното качество на регулирането.

Рейтинг на алергия
Фактори, които биха могли, индивидуално или колективно, да доведат до отрицателна оценка/понижаване:
Външно финансиране: значително забавяне на графика за присъединяване към еврозоната поради, например, негативно развитие на политиката или влошени макроикономически условия.

Макро: Значителен неблагоприятен макроикономически шок, например поради енергийните норми в Европа, което би трябвало значително да намали средносрочните перспективи за растеж в сравнение с текущите прогнози на Fitch.

Фактори, които могат, индивидуално или колективно, да доведат до положителна оценка/повишение:
Външни финанси: Напредък към присъединяване към еврозоната, включително повишена увереност, че България ще изпълни критериите за членство и възможния график за приемане на еврото.

-Макро: подобряване на потенциала за растеж, например чрез прилагане на структурни и административни реформи за подобряване на бизнес средата и/или ефективното използване на фондовете на ЕС.“

Fitch също така каза, че е премахнала първата степен в макроса, за да отрази мнението си, че въпреки дългосрочните структурни предизвикателства (главно застаряващо население), икономиката е показала устойчивост както в лицето на пандемията, така и на войната в Украйна без сериозни белези.

В отделно изявление по-рано миналата седмица американската рейтингова агенция Fitch Solutions заяви, че е понижила резултата на България по своя индекс за краткосрочен политически риск (STPRI) до 62,5 от 64,8, за да покаже повишени рискове за стабилността, тъй като управляващата коалиция загуби мнозинството си в България. Народно събрание.

С излизането на популистката партия „Има такъв народ“ (TISP) от коалицията миналата седмица, воденото от Петков правителство на „Продължаваме да се променяме“ (WCC) вече има 109 от 240 места в парламента, като 121 гласа са необходими, за да победи „Не“ – движение на увереност.“