България празнува силата на жените в спорта и др.
Сред летните жеги и безпрецедентната политическа криза българите изведнъж чуха добри новини. България спечели шест медала на Олимпиадата в Токио, три от които златни. Медалът на страната е на 30 -то място в света, изпреварвайки по -населените си съседи като Турция и Румъния или гигантската Индия с население над милиард.
Това не е ново. При комунизма държавата инвестира много в спорта, за да мобилизира масите и да ги направи горди и да повиши престижа на страната на международно ниво. За средно голяма нация, лишена от прекрасни традиции, резултатите са изумителни. България зае седмо място в таблицата за медали в Монреал 1976 г., трето в Москва 1980 с 41 медала и седмо отново в Сеул 1988 г. с 10 златни от общо 35 медала.
Но сенките помрачиха синьото небе. САЩ и някои от техните съюзници бойкотираха Олимпиадата в Москва. За разлика от това, Съветският съюз и по -голямата част от комунистическия блок бойкотираха игрите в Лос Анджелис през 1984 г. Така българският спорт не можеше да се състезава реално през най -добрите си години.
Тогава и постоянните допингови скандали доведоха до отнемане на медалите и смущение от гордост. Целият национален отбор по вдигане на тежести беше изпратен от Олимпиадата в Сеул; Тя загуби два златни медала заради забранените диуретици.
1989 г. настъпи повратна точка. Демокрацията подчертава по -тъмните страни на комунистическия спорт – а с навлизането на пазарната икономика правителствените инвестиции намаляват. Постиженията се променят от лоши към по -лоши. До тази година нито един българин не беше печелил олимпийски златен медал от 2008 г. насам.
И сега три – заедно с едно сребро и два бронза, с важна добавена стойност: жените ги взеха всички. Българите се похвалиха със силата на момичето.
Интересното е, че медали са спечелени в различни видове спорт, от бойни изкуства до стрелба с лък до по -прецизна групова художествена гимнастика. Последният разгневи руския отбор, който завърши втори, и обвини съдиите. Маргарита Симонян, ръководител на руското държавно радио RT, написа в Туитър: „След избиването на нашите гимнастички от съдии от различни страни, наистина съжалявам, че не работя в ГРУ [Russian military intelligence]. „
Тази геополитическа експлозия обаче не влезе в заглавията в България. Фокусът беше по -скоро върху силата на българските жени, които надминават мъжете в своите области – и често коригират това, което ги разваля.
Едва ли някой би могъл да възрази. През преходния период българските жени търсеха сезонно или постоянно Работа в чужбина, независимо дали берем ягоди във Великобритания или се грижим за възрастни хора в Италия. Това беше начинът да се грижат за техните семейства в родината, изпращайки пари на деца, родители и дори съпрузи.
Когато условията потъмнели, те били готови да се разбунтуват или да се жертват. Преди съм писал за Костадинка Кунева, чистачката, която се изправи срещу алчните работодатели в Гърция. Атакувана с киселина, сериозно ранена, тя защитава с протести през 2008 г., а по-късно е избрана в Европейския парламент за лявата партия Syriza. През 2012 г. Татяна Рова оглави движението против изселване в Испания и помогна за промяна на закона за ипотеките чрез лобиране от улицата. Само през март миналата година Наталия Белова почина в пламъци в италианския град Батипалия, докато успешно спасяваше възрастната двойка, за която се грижеше. Лицето й ще бъде нарисувано върху стенописа.
България гледа на света с женско лице. Всички европейски комисари в България, от първата, Миглина Конева (без връзка с Костадинка), до днес, Мария Габриел, бяха жени. Можем да посочим още бившия генерален директор на ЮНЕСКО Ирина Бокова и настоящия директор на Международния валутен фонд Кристалина Георгиева. По странен обрат последните две жени се състезаваха една срещу друга за най-високия пост в ООН, този на генералния секретар. Може би поради това и двете се провалиха.
Защо българските дами са толкова силни? Жените играят уважавана роля в националната култура, история и традиции. Част от обяснението датира от времето на комунизма. Работата стана задължителна в България след 50 -те години – за разлика от връстниците си на Запад, българските жени нямаха друг избор, освен да отидат на работа. Те се превърнаха в многозадачна знаменитост, съчетаваща работа, семейство, домашна работа и всичко останало. Никой не може да ги победи след това.
Те показаха това в Токио. Очарованието на младата каратистка Ивет Горанова, упоритостта на боксьорката Стоика Кръстева, колективният дух на групата по художествена гимнастика – ще ги запомним всички. Българин може лесно да се справи с подобни примери по -близо до дома.
Бойко Василиев Той е режисьор и продуцент на седмичното предаване „Панорамни новини“ по българската национална телевизия.
More Stories
Trump Media на Доналд Тръмп публикува печалби, тъй като акциите на DJT спират в деня на изборите. Ето и подробностите.
Приходите от Microsoft Cloud нарастват заради бума на AI, но слабата перспектива тежи върху акциите
Реформи и спестявания – начинът за овладяване на тревожния бюджетен дефицит