Solvay е белгийска мултинационална научна компания, основана през 1863 г., със седалище в Neder-Over-Heembeek, Брюксел, Белгия. Компанията работи в България от 1997 г. и разполага с най-големия европейски завод за производство на калцинирана сода в българския град Дивня. Тодор Николов е мениджър проекти за енергийна трансформация на Solvay Sudi.
Г-н Николов, Solvay Soddy обяви в края на 2022 г Проект за изграждане на инсталация за производство на пара с алтернативни горива. Можете ли да ни кажете повече за този проект и текущото му състояние?
Както знаете, Солвей Соди е един от най-големите заводи за производство на калцинирана сода на Солвей. Заводът покрива около 35% от европейския капацитет на компанията за производство на калцинирана сода и бикарбонат. Тази станция консумира много енергия, главно пара, но също и електричество. За да декарбонизира целия производствен процес в завода, Solvay Sodi създаде пътна карта, която беше обявена миналата година. Един от първите проекти в тази пътна карта е производството на енергия въз основа на алтернативни горива от неопасни отпадъци и биомаса. Този проект беше официално обявен през септември 2022 г. След няколко месеца преговори и дискусии със съответните органи получихме зелена светлина за продължаване на оценката за въздействие върху околната среда. В момента тече тази процедура по проекта, която при най-оптимистичния сценарий ще отнеме поне 12 месеца. Това ще бъде подходящият момент да убедим властите и местното население, че проектът е логичен и безопасен и ще донесе много стойност на кръговата икономика в България, особено в областта на управлението на отпадъците, но също и в областта на генериране на енергия на базата на нисковъглеродни решения.
Какви са по-широките социални въздействия на този проект върху местната общност и община Дивиния?
Този проект е много сложен и ще има огромно въздействие – не само за Дивня, не само за региона, но и за много голяма част от България. Основната идея е да се използват алтернативни горива, които се произвеждат от отпадъците на една трета от България. Проектът определено ще създаде много нови работни места и предполагаме, че средната работна сила ще бъде около 200-250 души през четирите години на строителство и след това 20-30 нови работни места трябва да бъдат създадени на място поради логистични подробности. Веригата на доставки, свързана с използването на биомаса, ще създаде допълнителни работни места в източния регион на България. Така че броят на новите работни места, които ще бъдат създадени, в крайна сметка ще зависи от технологията и развитието на производството на алтернативни горива в различните общини. Това е първото социално въздействие. Вторият е свързан с кръговата икономика. Чрез този проект Solvay Sodi също така ще подчертае най-добрите практики в управлението на неопасни промишлени отпадъци от търговски обекти като търговски центрове и някои логистични обекти. Първият ни анализ показва прогноза за повече от 1000-1200 души, ангажирани в управление на отпадъците и производствени дейности, свързани с алтернативни горива, включително необходимата логистика, за да се покрият изискванията на проекта. На ниво група Solvay има за цел постепенно да се откаже от въглищата и изкопаемите горива до 2030 г.
Какъв е приносът на този проект за постигането на тази цел и цялостната стратегия на групата?
Проектният капацитет е около 220 мегавата вложена топлинна енергия. Последните изчисления показват, че това ще намали емисиите на въглероден диоксид от централата средно с 300 килотона годишно, което е огромно. На национално ниво това се равнява на около 0,8% от общите емисии в България. Това гарантира нашата конкурентоспособност и ще ни даде възможност да намерим решение за още 400-450 килотона емисии на въглероден диоксид, които се генерират годишно до 2027 г.
В предишно издание на нашия доклад докладвахме за плана на Solvay Sodi да адаптира един от своите съществуващи котли за калцинирана сода за увеличаване на съвместното изгаряне на биомаса. Завършен ли е този проект и какви са нетните ефекти от него?
Проектът вече е в действие и беше много важен, защото наистина беше първата конкретна стъпка в нашата пътна карта към целите за 2030 и 2050 г. и ни показа, че наистина можем да окажем положително въздействие върху декарбонизирането на площадката в Дивния и спестяването на CO2. емисии. Този проект е спестил повече от 200 000 тона емисии на въглероден диоксид досега.
Какво мислите за усилията на България за декарбонизация?
Едно нещо, което е много важно, е да започне дискусия относно декарбонизацията не само на енергийните възможности, но и на нуждите от пара и топлина на индустриалните обекти. В момента много индустриални компании са притиснати до стената, тъй като няма механизъм за подкрепа на национално ниво, както е в Полша, Чехия и дори Румъния. Надявам се в близко бъдеще да започнем дискусия по тази тема с политиците и обществото. Декарбонизацията на енергоемките индустрии трябва да бъде приоритет за България, тъй като в други страни от ЕС това се улеснява чрез конструктивен диалог и подкрепа от правителството и националната администрация.
„Тотален фен на Twitter. Нежно очарователен почитател на бекона. Сертифициран специалист по интернет.“
More Stories
Приходите от Microsoft Cloud нарастват заради бума на AI, но слабата перспектива тежи върху акциите
Реформи и спестявания – начинът за овладяване на тревожния бюджетен дефицит
Институт за пазарна икономика: Бъдещото управление на страната ще трябва да вземе непопулярни решения