Solvay Soddy иска подкрепа от правителството и корпорациите за реализиране на проекти за декарбонизация

Solvay е белгийска мултинационална научна компания, основана през 1863 г., със седалище в Neder-Over-Heembeek, Брюксел, Белгия. Компанията работи в България от 1997 г. и разполага с най-големия европейски завод за производство на калцинирана сода в българския град Дивня. Тодор Николов е мениджър проекти за енергийна трансформация на Solvay Sudi.

Г-н Николов, Solvay Soddy обяви в края на 2022 г Проект за изграждане на инсталация за производство на пара с алтернативни горива. Можете ли да ни кажете повече за този проект и текущото му състояние?

Както знаете, Солвей Соди е един от най-големите заводи за производство на калцинирана сода на Солвей. Заводът покрива около 35% от европейския капацитет на компанията за производство на калцинирана сода и бикарбонат. Тази станция консумира много енергия, главно пара, но също и електричество. За да декарбонизира целия производствен процес в завода, Solvay Sodi създаде пътна карта, която беше обявена миналата година. Един от първите проекти в тази пътна карта е производството на енергия въз основа на алтернативни горива от неопасни отпадъци и биомаса. Този проект беше официално обявен през септември 2022 г. След няколко месеца преговори и дискусии със съответните органи получихме зелена светлина за продължаване на оценката за въздействие върху околната среда. В момента тече тази процедура по проекта, която при най-оптимистичния сценарий ще отнеме поне 12 месеца. Това ще бъде подходящият момент да убедим властите и местното население, че проектът е логичен и безопасен и ще донесе много стойност на кръговата икономика в България, особено в областта на управлението на отпадъците, но също и в областта на генериране на енергия на базата на нисковъглеродни решения.

Какви са по-широките социални въздействия на този проект върху местната общност и община Дивиния?

Този проект е много сложен и ще има огромно въздействие – не само за Дивня, не само за региона, но и за много голяма част от България. Основната идея е да се използват алтернативни горива, които се произвеждат от отпадъците на една трета от България. Проектът определено ще създаде много нови работни места и предполагаме, че средната работна сила ще бъде около 200-250 души през четирите години на строителство и след това 20-30 нови работни места трябва да бъдат създадени на място поради логистични подробности. Веригата на доставки, свързана с използването на биомаса, ще създаде допълнителни работни места в източния регион на България. Така че броят на новите работни места, които ще бъдат създадени, в крайна сметка ще зависи от технологията и развитието на производството на алтернативни горива в различните общини. Това е първото социално въздействие. Вторият е свързан с кръговата икономика. Чрез този проект Solvay Sodi също така ще подчертае най-добрите практики в управлението на неопасни промишлени отпадъци от търговски обекти като търговски центрове и някои логистични обекти. Първият ни анализ показва прогноза за повече от 1000-1200 души, ангажирани в управление на отпадъците и производствени дейности, свързани с алтернативни горива, включително необходимата логистика, за да се покрият изискванията на проекта. На ниво група Solvay има за цел постепенно да се откаже от въглищата и изкопаемите горива до 2030 г.

Какъв е приносът на този проект за постигането на тази цел и цялостната стратегия на групата?

Проектният капацитет е около 220 мегавата вложена топлинна енергия. Последните изчисления показват, че това ще намали емисиите на въглероден диоксид от централата средно с 300 килотона годишно, което е огромно. На национално ниво това се равнява на около 0,8% от общите емисии в България. Това гарантира нашата конкурентоспособност и ще ни даде възможност да намерим решение за още 400-450 килотона емисии на въглероден диоксид, които се генерират годишно до 2027 г.

В предишно издание на нашия доклад докладвахме за плана на Solvay Sodi да адаптира един от своите съществуващи котли за калцинирана сода за увеличаване на съвместното изгаряне на биомаса. Завършен ли е този проект и какви са нетните ефекти от него?

Проектът вече е в действие и беше много важен, защото наистина беше първата конкретна стъпка в нашата пътна карта към целите за 2030 и 2050 г. и ни показа, че наистина можем да окажем положително въздействие върху декарбонизирането на площадката в Дивния и спестяването на CO2. емисии. Този проект е спестил повече от 200 000 тона емисии на въглероден диоксид досега.

Какво мислите за усилията на България за декарбонизация?

Едно нещо, което е много важно, е да започне дискусия относно декарбонизацията не само на енергийните възможности, но и на нуждите от пара и топлина на индустриалните обекти. В момента много индустриални компании са притиснати до стената, тъй като няма механизъм за подкрепа на национално ниво, както е в Полша, Чехия и дори Румъния. Надявам се в близко бъдеще да започнем дискусия по тази тема с политиците и обществото. Декарбонизацията на енергоемките индустрии трябва да бъде приоритет за България, тъй като в други страни от ЕС това се улеснява чрез конструктивен диалог и подкрепа от правителството и националната администрация.